Политическа география на средновековната българска държава. II част (1186—1396)

Петър Коледаров

 

Увод

 

 

Във втората част на нашата работа [1] разглеждаме политическата география на средновековната българска държава от възстановяването ѝ след успешното въстание начело с Асеневци в 1186 г. срещу византийското владичество до нейното повторно унищожаване с османското завоевание в последното десетилетие на XIV в.

 

Въпреки че са по-кратки и удобни, ние не използуваме въведените широко в книжнината термини „Първа” и „Втора” българска държава или царство, защото са твърде условни и неточни. Преди всичко те се отнасят до едно и също образувание, което от края на XII в. е само възобновено при пълната и подчертана приемственост от същата тази народност, чиито главни съставки са го създали през последната четвъртина на VII столетие.

 

Напълно утвърденото вече съмосъзнание като българи и запазените собствени държавни и културни традиции сред обитателите на бившата територия на държавата са факторите, които, от една страна, се изправили като непреодолима пречка пред византийската власт при нейните опити да ги погърчи, а, от друга страна, били предпоставките, обусловили успеха в борбата им за възвръщане на своята независимост и възобновяването на родната държава с обичайните ѝ институции, устройство и пр. При това възстановеното царство имало съвсем същите задачи: да освободи всички населени с българи земи и да ги обедини в обхвата на съществувалата преди и успешно развила се общност.

 

За пълната тъждественост и приемственост на възобновеното от братята Асеневци царство с основаното от хан Аспарух ханство освен името и други данни говори и фактът, че в действителност българската държавност не е била напълно прекратена въпреки унищожаването на централната ѝ власт със завладяването в 1018 г. на столицата Охрид.

 

Нито Византия, нито Унгария, които си поделили останалите територии на българското царство, не могли да завладеят земите му, разположени между Карпатите и Долни Дунав и в Северозападното Черноморие. Местното българско население запазило напълно своята етнополитическа същност и продължило да влияе както върху настанените сред него сродени вече и обългарени в една или друга степен печенежки племена, изпълнявали задължения като бранители на границите на царството, така и върху заселилите се там впоследствие узи, кумани и други инородци. Обитателите на тези територии не се подчинили въобще на никой чужд владетел до възстановяването на българската централна власт в Търново.

 

Несъмнено в бившите отвъддунавски владения на българското царство са просъществували някакви остатъци от установения преди падането му под византийското иго ред. Тези елементи на местна власт следва да се приемат като едно естествено продължение или еманация на българската държавност, чийто авторитет очевидно не е бил накърнен. Това съвсем ясно проличава от факта, че българското население между Карпатите и Дунава и различните съжителствували с него инородци взели дейно участие в освободителните борби на своите сънародници на юг от голямата река. Дори нещо повече — те се включили в своята родна държава веднага след като централната ѝ власт се възстановила в Търново под скиптъра на Асеневци.

 

Поради всички тези обстоятелства ние смятаме, че втората част от нашето изследване върху политическата география на средновековната българска държава се отнася до пространствената страна от развитието на една и съща формация в един втори период от нейното съществуване.

 

В нашето изложение наред с уточненията в локализацията на географските обекти и на най-важните исторически събития ще разгледаме еволюцията в териториалното разпределение при настъпилите промени в съотношението на политическите сили и във връзка със социално-икономическата структура на българската държава от 1186 до 1396 г. Наред с това ще проследим и ще изясним обусловените от това изменения в нейния обхват и в границите на обособилите се феодални владения в земите, които са влизали в пределите ѝ и тогава се населявали от българи.

 

Изясняването на пространствената и структурната страна в развитието на средновековната българска държава има особено важно значение за правилното обяснение на редица общи и конкретни проблеми на нашето минало. С оглед на това и във втората част от труда нашата задача е да изследваме и разкрием по възможност по-пълно военноадминистративното устройство и подразделянето на българската държава, промените в нейните външни и вътрешни граници както при повторното ѝ утвърждаване и възход, така и при последвалия от средата на XIII в. упадък и феодално разчленение.

 

В сравнение с първия период от съществуването на българската държава за възстановеното царство ние разполагаме с относително повече на брой, по-разнообразни и по-подробни писмени извори, за да разкрием пространствената страна от развитието му. От особена важност е обстоятелството, че и числото на стигналите до нас домашни паметници от XIII и XIV в. е също по-голямо от оцелелите от предишните столетия. Въпреки това базата от писмените извори остава все още твърде бедна и недостатъчна, за да възстановим с повече подробности действителността и някои положения от политическата география на българската държава през този период, както и на възникналите нейни произволни формации в земите, които са влизали в пределите ѝ и били населени с българи Ето защо, за да изпълним поуспешно задачата си, сме принудени да привлечем не само резултатите от археологическите разкопки и

 

 

1. Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. I. От 681 до 1018 г. С., 1979.

 

5

 

 

проучвания, етнографията, езикознанието и други разнородни научни отрасли, но също така да прибегнем до по-разнообразни способи на изследване: наред с историческия, логическия, сравнителния метод на познанието ние си служим още с ретроспекцията, аналогията, а също така и с присъщите на географията и други естествени науки методи и способи. В тях включваме и картографирането на резултатите от изследванията, защото сме убедени, че заедно с географската интерпретация то е необходима част от всеки способ на научното дирене в областта на историческата география.

 

Критичният анализ и внимателната съпоставка на всички данни, обработени по комплексния метод, особено след като сме ги съобразили и с особеностите на терена, вече ни позволяват да направим някои реконструкции, които по-цялостно разкриват историческата действителност през интересуващата ни епоха. Това се отнася главно до очертаването на границите. Тогава те стават вече по-определени от тези през предишните столетия, когато са представлявали сложна структура, а в някои други случаи — цели зони и полоси, както установихме това в първата част от нашата работа и в друти статии.

 

Преди всичко обаче трудностите при разработването на поставената тема за периода, когато българската държава е възобновена, се увеличават от твърде усложненото развитие вследствие на достигнатите при напредналата фаза на феодализма през XIII и XIV в. обществено-икономически отношения. Те създават една обстановка, при която наред с Търновското царство, особено след средата на XIII столетие, върху предишната му територия, населена през дадената епоха с българи, започват да съществуват няколко феодални владения. При това положение политическият живот на българите в обитаваните от тях земи през дадения откъс от време протича вече в няколко държавици, които обаче запазват в пълна или до значителна степен своя народностен облик и традиции.

 

Именно този период от историята на българския народ и неговата държавност задълго остана сравнително по-слабо и недостатъчно разработен. След излязлата още през 1876 г. еднотомна „История на българите” от Константин Иречек [2] доскоро за него липсваше цялостен и пълен общ курс. Основният труд на именития наш историк В Н. Златарски „История на българската държава през средните векове” приключва с третия си том до 1280 г. [3] а Петър Мутафчиев е написал втория том на своята „История на българския народ” до 1323 г., като изложението до падането на България под османотурското иго е завършено от Иван Дуйчев [4]. Не можа да продължи и обобщи поради ранната си смърт своите изследвания и Петър Ников, който разработи предварително и остави ценни студии по отделни възлови проблеми от българската история през XIII—XIV в. Отделни периоди и важни въпроси за разглеждания откъс от време бяха изследвани впоследствие от редица наши и чужди медиевисти. Техните приноси се посочват на съответните места в изложението ни, където вземаме отношение към застъпваните от тях тези.

 

Празнината в обобщението на периода, обхващащ XIII и XIV в., не бе запълнена и от някои излезли истории на България, които имат по-скоро научнопопулярен характер или чиито автори се придържат почти изцяло към обнародваните вече курсове и студии [5]. На тази необходимост отговориха съответните дялове в написаните от колективи към Института за история при Българската академия на науките общи марксистки курсове по история на България. Автор на дял III („България в периода на развития феодализъм”) в първите томове на двутомника и от тритомника (излезли съответно през 1954 и 1961 г.) е Д. Ангелов. След 1944 г. бяха обнародвани и няколко еднотомни общи курса. В последния от тях —„Кратка история на България”, излязла през 1981 г, — делът за средновековието е разработен от В. Гюзелев, В. новата многотомна „История на България”, издание също на БАН, том III — „Втора българска държава” — е дело вече на широк колектив от специалисти [6].

 

В изложението на общите курсове, както изобщо в историческата ни книжнина, въпросите на политическата география във възстановената българска държава и в нейните производни феодални владения останаха твърде ограничено и слабо застъпени. И за този период от българската история първите опити за възстановяването на пространствената ѝ страна (но почти изключително по отношение на локализацията на географските обекти, споменати в източниците, и само отчасти на границите) дължим главно на К. Иречек [7], В Н. Златарски, П. Мутафчиев и на някои други автори. Техните проучвания са пръснати в различни издания. Ето защо ние не се спираме тук и на тях, тъй като ги упоменаваме и разглеждаме критично на съответните места в изложението.

 

Трябва да отбележим, че през последните две десетилетия бе постигнат известен напредък и в графичното представяне на политическата география. Сравнително малко издадени преди исторически карти на българската държава през XIII—XIV в. [8] бяха подобрени и обогатени във връзка с приготвянето на атласи и приложения към учебниците и някои от общите курсове [9]. Значителна част от постиженията в тази насока трябва да се отдадат на съставения от авторски колектив „Атлас по българска история” [10] и напоследък — картите в т. III от „История на България” [11].

 

 

2. Вж. последното ѝ издание: Иречек, К. История на българите. С поправки и добавки на самия автор С. 1978

 

3. Златарски, В. H. История на българската държава през средните векове. Т. II, България под византийско владичество (1018—1187) С., 1914. Т. III, България при Асеневци (1187—1280), С., 1940 [С., 1972].

 

4. Мутафчиев, П. История на българския народ. T. II, Второ българско царство. С., 1943.

 

5. Орманджиев, Ив. П.  История на България. С., 1943;  Державин, H. С. История Болгарии. T. II, Болгария времени первого и второго царства (679—1393) M., 1946 (бълг изд. С., 1947); Пастухов, Ив. История на България. Т II, С., 1945. и др.

 

6. История на България. Т. II, Втора българска държава 1186—1396, С., 1982.

 

7. Вж. например Иречек, К. Княжество България. Пловдив. 1899 [С., 1974].

 

8. Милев, Хр. Карта на Търновското царство на Асеневци (1185—1251). Пловдив. 1909;  Стефанов, Ст. Границите на българската държава от основаването на България до падането ѝ под Турция. С., 1916;  Попов, С. Ст. Границите на България (1876—1919). С., 1940 (с кратък увод за границите на средновековната българска държава);  Миков, В. и Ив. Орманджиев. Исторически атлас на средновековна България. С., 1943 (с пет карти за периода 1185—1396);  Българите в техните исторически, етнографически и политически граници. Берлин. 1917 (с три карти за същия период, съставени от В. Н. Златарски);  България от XI до XIV в. (Стенна учебна карта под. ред. на В Миков). С., ГУГК, 1953. и др.

 

9. Вж. например двутомната История на България. С., 19542 и някои еднотомни (част от тях на чужди езици) и учебници по история на България за VII и XI кл., а по-специално приложението атлас „Карти и диаграми към „История на България”, учебник за X—XI кл. на общообразователните трудово политехнически училища”, чиито автори са Ал. Бурмов, Д. Косев и Хр. Христов. Приложението е съставено от нас и излезе в 19 последователни издания, първото от 1965 г.

 

10. Косев, Д., Д. Ангелов, Ив. Дуйчев, Н. Тодоров, В. Миков, Г. Д. Тодоров и П. Коледаров. Атлас по българска история. С., БАН и ГУГК, 1963. С този атлас са съобразени и от него са отпечатани картите в Атлас История на Българи за средните училища.

 

11. Картите към тома са съставени от нас, но колективният характер на изданието наложи да отразим някои от приетите от авторите и редакторите на текста гледища, които не споделяме

 

Настоящата работа бе обсъдена и приета за печат, преди да бъде обнародван т. III от „История на България”, поради което ние не взимаме отношение към застъпваните в него тези.

 

6

 

 

 

*  *  *

 

Настоящата работа не дава цялостно и пълно изложение на политическата история на средновековната българска държава, тъй като задачата, която сме си поставили, е да представим само пространствената страна от нейното развитие през разглеждания откъс от време. При изследването ѝ с оглед на по-цялостното изясняване на въпросите от политическата география на българската държава и на земите, населени с българи, се наложи във втората част да отделим повече място на някои събития и положения от политическата история.

 

Това обаче е само в случаите, когато застъпваме по-различни от поддържаните схващания или тълкувания на изворовите известия по отделни въпроси. Те бяха достигнати при преразглеждането на някои от привлечените вече източници и оползотворяването на други, които не бяха достатъчно използувани в излязлата книжнина. По този начин се хвърля повече светлина не само върху въпросите на политическата география, но и на някои неразривно свързани и неотделими от нея събития от политическата история на средновековната българска държава.

 

[Next]

[Back to Index]