Освободителнитѣ борби на Македония, I
Хр. Силянов

 

VI. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪЗСТАНИЕ

 

 

1. Първитѣ възстанишки действия въ Битолския окрѫгъ

 

4. Възстанието въ Горна Прѣспа. — Илиндень въ с. Болно.— Демонстрация предъ Ресенъ. — Престрелки по шосето.— Единъ възстаникъ въ Царедворъ — Сражение въ Подмочани. — Изтровенъ гарнизонъ въ Крушье. — Сражение въ Крушье. — Опожарени села. — Възстанието масово.— Затишие следъ 28 юлий. — Въ Долна Приспа. — Нападения на Наколецъ и Пъпли. — Недоразумения между войводитѣ

 

По решение на Смилевския конгресъ, ресенскиятъ районъ, обгръщащъ цѣлата територия около Прѣспанското езеро (голѣмо и малко) бѣ раздѣленъ на две: Ресенски (Горна Прѣспа) и Прѣспански (Долна Прѣспа.)

 

Ресенскиятъ районъ — между планинитѣ Бигла, Илийнска, Петрино, Галичица и Суха-гора чакъ до прохода Звезда (на границата съ Корчанско) — остана подъ рѫководството на Сл. Арсовъ и подпоручикъ Панайотовъ. По-важни водители на мѣстнитѣ чети бѣха: Спиро Олчевъ отъ Дърмени, Стефанъ Мешковъ отъ Охридъ, Перушъ Стрезовъ отъ Ресенъ, Ставре Тасевъ отъ Болно, Йоше отъ Подмочани, Иванъ Трайчевъ Гулье отъ Крушье, Кочо Кочовски, Георги Чаушътъ отъ с. Златари и др.

 

Тукъ презъ първата нощь, освенъ неизбѣжнитѣ разрушения на съобщенията, вършени отъ слабо въорѫжени и невъорѫжени команди, се предприеха и редица нападателни акции.

 

На 20 вечерьта четитѣ отъ селата Болно, Царедворъ, Дърмени и Янковецъ и районната чета на Сл. Арсовъ бѣха съсрѣдоточени въ Болно. Докато Арсовъ разпределяше пушкитѣ на старитѣ и негоднитѣ хора между младежи, които нѣмаха орѫжие, дойде едно селянче отъ Болно и се оплака, че пѫдарьтъ арнаутинъ е заловилъ говедата му и искалъ З меджидии за да ги пустне. Изпратиха се веднага 5—6 момчета, които подиръ единъ часъ доведоха поляка. Арнаутинътъ, вързанъ, безъ кече, съ бръсната глава, изблещи отъ ужасъ очи, като се видѣ между толкова въорѫжени селяни — весели, бойки, надменни. Подиръ кратъкъ разпитъ, пѫдарьтъ биде предоставенъ за екзекутиране отъ самото говедарче и отъ единъ селянинъ, който бѣше успѣлъ вече да вземе пушката и да препаше патронташа му, Той бѣше първата жертва на възстанието въ Ресенско.

 

298

 

Четитѣ, 150 души, снабдени съ петролъ и съ храна за два дена, слѣзоха отъ планината и подиръ часъ и половина всѣка една отъ тѣхъ зае опредѣленото си мѣсто до самия градъ. Тамъ дочакаха да залѣзе месечината. Дърменската и царедворската чети, командувани отъ Сп. Олчевъ, се сблъскаха съ военния патраулъ и откриха огънь. Нѣколко пожара избухнаха изъ покрайнинитѣ на града. Оглушително „ура” процепи въздуха. Последва непрекѫсната стрелба. Малцина отъ турцитѣ, войници и граждани, си послужиха съ пушкитѣ, като увеличиха съ това общата паника. Залостени въ казармата и по домоветѣ си, тѣ чакаха нѣщо по-страшно. Но следъ единъ часъ стрелбата на невидимия нападатель спрѣ. Четитѣ се дигнаха и по разни посоки се отправиха къмъ планината.

 

Сѫщата нощь по шосето станаха престрелки между турскитѣ патрули и четитѣ отъ Избища, Кривени и Златари.

 

Стефанъ Мешковъ съ четитѣ отъ Ехла и Дупени, около 50 души, нападна една кула при с. Петрино, по шосето Ресенъ — Охридъ. Нѣколко войника паднаха въ палаткитѣ си. Аскерътъ, обаче, чулъ отъ рано гърмежитѣ, се настани на позиция по скалитѣ и не се обади. Сѫщата нощь четитѣ се оттеглиха.

Въ смѣсеното село Царедворъ единъ възстаникъ, Георги, на излизане бѣ забелязанъ и обграденъ отъ мѣстни турци. На поканата имъ да се предаде той залегна, повали трима, между които и прочутия полякъ Шафче, разпръсна другитѣ и хвана планината.

 

Въ Подмочани четата уби нѣколцина турци, после отблъсна пристигналата войска отъ петдесетина души и сама се оттегли въ планината.

 

Четитѣ отъ Перово, Покървеникъ, Волкодери, Шурленци и Прелюбье, около 80 души, командувани отъ П. Стрезовъ, нападнаха и подпалиха Шурленския ханъ по шосето Битоля—Корча. Отъ 16-тѣ войника половината изгорѣха. Другитѣ, успѣли да се измъкнатъ, на другия день се прибраха единъ по единъ въ най-окаяно положение въ града.

 

Възстанишки отрядъ отъ селата Езерани, Перово и Лѣсковецъ, около 70 души, нападна хана въ с. Стенье, но бѣ отблъснатъ отъ аскера и стражаритѣ, 50 души на брой, и зае позиции около хана. Части отъ тоя отрядъ избиха двадесетина стражари по шосето за Корча.

 

Най-сериозни действия презъ първата нощь се развиха около селата Крушье и Леорѣка.

 

Презъ деня войницитѣ отъ хана при Крушье останаха учудени отъ необикновената галантность на селянитѣ: поднесоха имъ баници, кисело млѣко и други лакомства. Не се мина много и арсеникумътъ, туренъ въ изобилие въ приготвенитѣ гостби, прояви своето действие. Войницитѣ започ-

 

299

 

наха да се гърчатъ отъ страшни болки. Отъ мѫка нѣкои се хвърлиха въ водата на близкия язъ. Ханджията, турчинъ, не вкусилъ отъ гостбитѣ, разбра всичко и избѣга въ Ресенъ. Сѫщата вечерь пристигна войска, 50 души. Разяренъ отъ завареното страшно зрелище, аскерътъ се впустна да пали селото, но биде ненадейно нападнатъ отъ мѣстната чета, командувана оть Иванъ Трайчевъ Гуле, и се принуди да се затвори въ хана. Сражението продължи цѣлата нощь. На нѣколко пѫти възстаницитѣ се опитваха да запалятъ хана, но безуспѣшно. Първото дошло подкрепление биде отблъснато съ жертви за турцитѣ: четирма войници и единъ милязимъ бѣха убити. Подкрепени съ нови 300 души войници и башибозукъ, турцитѣ минаха въ бѣсна атака и принудиха четата да се оттегли. Войската влѣзе въ селото и завари всички семейства по кѫщитѣ имъ. Придържайки се за смилевското решение, Арсовъ бѣше разпоредилъ невъорѫженитѣ селяни да останатъ въ селата си: партизанско възстание. И селянитѣ въ Крушье, изпълнявайки дадената заповѣдь, не искаха да излѣзятъ отъ кѫщитѣ си и тогава, когато войската ги подкани да ги напустнатъ. Тогава войницитѣ туриха въ действие прикладитѣ, измъкнаха на сила домочадията, ограбиха набързо кѫщитѣ, запалиха ги и съ заграбената плячка се отправиха къмъ града. Четата слѣзе отъ планината и се зае да гаси пожаритѣ.

 

Четата на Леорѣка, съ мѣстния войвода Спиро, потегли по единъ трапъ на помощь на Крушье. Презъ това време едно отдѣление войска се яви въ селото, завари го пусто и го подпали. Почти цѣлото изгорѣ. Селянитѣ, видѣли пламъцитѣ надъ Крушье, бѣха избѣгали въ планината, въпрѣки разпоредбата на началството. Така отъ самото начало възстанието се превърна въ масово.

 

Набѣги на войскови отдѣления и сражения съ мѣстнитѣ чети ставаха непрекъснато почти и презъ следващитѣ нѣколко дена: при Стенския ханъ, Подмочани, Болно, Петрино, Дупени. Въ Ехла единъ мѣстенъ турчинъ, Шефки бей, се обяви солидаренъ съ възстаницитѣ, които пощадиха кѫщата му отъ опожаряване. Въ Болно на 23 юлий възстанишкитѣ отряди отблъснаха аскера, но следъ като той бѣше вече успѣлъ да запали почти цѣлото село. Безразборниятъ палежъ на селата застави селянитѣ да пренасятъ скритата си покѫщнина и всичката си стока въ планинитѣ. Нѣколко турски кервани съ различна стока бидоха пленени.

 

Следъ 28 юлий настѫпи затишие, което продължи до 5 августъ. Войската вършеше несмѣло и набързо набѣгитѣ си. Турското население, изплашено, бѣше се сгрупирало въ отдѣлни села, а отчасти избѣга въ града. Турски първенци отъ смѣсенитѣ и чисто турскитѣ села увещаваха българитѣ да не се нападатъ взаимно и да не се опожаряватъ селата.

 

300

 

Войската, обаче, бѣше вече опожарила доста села и избила доста невинни хора, пръснати по жетва изъ нивитѣ.

 

Възстаналото население бѣше още бодро и вѣрваше, че жертвитѣ му не ще отидатъ напраздно. „Когато изгориха Болно, народътъ никакъ не протестираше”, — разказва Сл. Арсовъ:

„Нека сме живи, ще си направимъ по-хубави кѫщи”, казваха; когато догаряше селото, по лицата на селянитѣ се забелязваше весело настроение: „Илуминация имаше въ селото”, казваха тѣ; „безъ горене може ли да се добие нѣщо?” Само една жена плачеше за кошеритѣ си съ медь, а не за кѫщата. [1]

Долно-прѣспанскиятъ районъ по източното крайбрежие на езерото, почти изключително планински и твърде пригоденъ за възстанишки действия, бѣше оставенъ подъ рѫководството на Никола Кокаревъ отъ Царедворъ и Пенчо (В. Илиевъ отъ Смилево). Войводи: Ангелъ Андреевъ, отъ с. Рудари, бившъ четникъ на Давидова и Ст. Петровъ, подофицеръ отъ България.

 

На 20 юлий презъ нощьта Кокаревъ, Пенчо и др. Начело на единъ отрядъ отъ 200 души, нападнаха нахийския центъръ Наколецъ, кѫдето квартируваше аскеръ надъ 100 души. Сражението продължи и на другия день до обѣдъ. Отъ войската паднаха 7 души, но тя продължаваше да отблъсва атакитѣ на възстаницитѣ. Кокаревъ се видѣ принуденъ да се оттегли и даде петима убити.

 

Други отряди изгориха турското село Шаовци и нападнаха Бостанджиовци.

 

На 26 юлий отрядътъ на Ангелъ Андреевъ и единъ отрядъ на Коте, всичко около 200 души, нападнаха турското село Пъпли, кѫдето квартируваше гарнизонъ отъ стотина войници. Аскерътъ и башибозукътъ се защищаваха въ продължение на нѣколко дена. възстаницитѣ го държаха въ обсада, предприемаха атаки и горѣха всѣки день по нѣкоя кѫща. На 6 августъ Коте забра голѣми стада дребенъ и едъръ добитъкъ и се отправи къмъ своя районъ — къмъ Рулската рѣка, но при Щърково се натъкна на войска. Части отъ обсадния отрядъ при Пъпли се притекоха на помощь и отблъснаха аскера, като дадоха четирма убити. Обсадата на Пъпли продължи още нѣколко дена. На дванадесетия день пристигна войска, освободи гарнизона и прибра цѣлото турско население въ Наколецъ. Тогава възстаницитѣ слѣзоха въ Пъпли и цѣло го опожариха.

 

Въ Наколецъ бѣха избѣгали турцитѣ и отъ други нападнати и застрашени села. Наколецъ стана опоренъ пунктъ и на войсковитѣ отдѣления.

 

 

1. „Спомени” стр. 108.

 

301

 

Неуспѣхътъ на нападението въ Наколецъ и мудностьта на действията около Пъпли се дължатъ въ голѣма степень на недоразуменията между рѫководнитѣ лица.

 

Долна Прѣспа все пакъ остана свободна. Въ нейнитѣ  планини намѣриха после прибѣжище застрашени отряди отъ съседни райони — битолскиятъ и Костурскиятъ. По-голѣми действия тукъ се развиха наново презъ втората половина на августъ.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]