СЛОВО ЗА ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН
След като според силите си изяснихме великите и чудни дела, [които Бог е създал] през третия ден, като възхваляваме светата и преславна Троица и като се молим и просим разум от нея, от която идва всяка милост и всеки съвършен дар, [1] пристъпваме [към изясняване] на делата, създадени през четвъртия ден. И като отваряме сега устата на нашия разум и тяло, нека тя ни изпълни с благодатния дар и да ни научи как и какво трябва да кажем, за да разкрием смисъла на разказа на премъдрия Мойсей.
Нека сега се постараем да разберем какво великият Мойсей е искал да каже с думите: „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята и да владеят деня и нощта и да разделят светлината и тъмнината.” [2] През четвъртия ден получиха битие тези две светила [ — слънцето и луната]. От това ти трябва да разбереш, че всичко, което е поникнало от земята, се е появило преди слънцето и месеца. [Затова] ти не бива да смяташ, че причина за появата на всичко са слънцето и месецът, тъй като някои несмислени по-рано са вярвали, че е така. [3] Ти не трябва да приемаш, [4] че тези [два] кръга са причина за [появата] на светлината; те са само съдове и подходящи форми на светлината. Защото по своя род светлината бе създадена по-рано. Когато Бог сътвори небето и земята, веднага след това той каза: „да бъде светлина” [5]. Явно е, че светлината, която бе светила през първите три дни, е била проста и несредоточена. Тя се простирала навсякъде и пак по божия заповед се събрала, както само той единствен знае в действителност [как да извърши това]. Но като
138
не може да проумее това, никой да не пита, казвайки: как и къде е изчезнала [светлината], след като била събрана [в едно тяло]. Също така не е редно да питаме и да казваме: по какъв начин Бог е сътворил небето и земята, които преди не са съществували и двете, какво са били те, преди да се появят. Голяма грешка и глупост би било да се пита по какъв начин [те са се появили] и да се иска да се проумеят с човешки мисли неизследваемите божии мисли, които никой не може да достигне. Също така погрешна и неразумна е постъпката [6] на човек, който [иска] да проучи сиянието на първосъздадената светлина и как е била създадена тя от твореца. На разумния човек подобава да се придържа към следното: да вярва и да утвърждава всичко, което казва св. Писание. И освен това нищо да не изследва, нито да гадае [или да се мъчи] да проумява, като иска да открие и постигне нещо повече от това, което [му е дадено]. Когато нещо не можем да си обясним с думи, тогава ни се дава да разберем, че има естество, което ние [не можем] да проумеем, и че то е създало всичко съществуващо. [От една страна], ние трябва да разберем природата на съществуващото, а, от друга — да не я разберем. Ако ние можем да схванем и да разберем природата на който и да е предмет, понеже [това], в което сме вярвали, сме открили [с възможностите] на човешката мисъл, поради това трябва да бъдем още по-твърди във вярата. От това пък, което не проумяваме и не знаем, от него трябва да разберем, че съществува разлика, по-точно казано, извънредно и несравнимо различие между божественото и човешкото, т. е. между твореца и сътвореното.
Той прочее рече: „да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята и да владеят над деня и нощта” [7]. Сега той известява, че слънчевият и лунният кръг са създадени като тела. [8] В тях творецът вложил светлинната същност на първосъздадената светлина, която е била проста [9] и несредоточена и по-ранна от всички телесни създания. Тънки и прозрачни били двете кръгли тела на слънцето и на луната и подобни на небесното тяло, [10] но казвам ти, че те са много по-тънки и прозрачни.
Същността [11] на кое тяло прочее е имала първичната светлина, щом като се счита [12] за тяло, както някои са мислили? Необходимо е да се разбере и повярва, че тя е безтелесна същност. Защото нейното битие не е познаваемо, т. е. то не [притежава], както другите тела, трите
139
измерения — дължина, ширина и дълбочина. Всички тела се познават по тези три измерения. Затова, което е неизмеримо, е безтелесно и по-висше от телесната същност и нещо съвсем различно [от нея]. Както може да се каже и обратното: където се очертават тези измерения, е явно, че е налице тяло, а не [нещо] безтелесно. Тъй като виждаме, че качествата не съществуват сами за себе си, [13] нито те са без тяло, като например сладостта, горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни, затова ние казваме, че и светлината не може да съществува от само себе си.
Не трябва да се вярва, че когато е било образувано всичко, става дума за природата на първото вещество, че [тогава] са съществували, още от самото начало, и [отделните] материални същности, [защото] Бог, мъдрият творец на всички създания, после е придал на това първосъздадено [вещество] подобаващи форми. Така, както е било създадено всяко живо същество и [това], което е около него, [чийто вид и образ Бог бе създал преди началото на всичко и след това той е извел в битие тяхната материална същност], по същия начин [се е появила] и светлината, а след това и нейните телесни форми. [Първоначалната форма на слънцето, луната и звездите е светлината.] И както при онези живи [същества] материалните предпоставки бяха налице преди душата, живота и формата, но те самите бяха без душа, неживи и без форма, така е било и при тях, [при светлинните тела], видът и формата са съществували преди телесната им същност. Но никой не може да изпадне в такава дързост, нито в [такова] безразсъдство и в [такова] безумие, за да каже, че за Бога е невъзможно да твори по този начин, и във всичко това да оспорва премъдрата и всемощна сила и воля на твореца. Едно естествено тяло, свързано с определен вид материя, не може да открие от какво е съставена същността на другите [тела]. За това не говори ли и блаженият Исайя: „ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: „той не ме е направил”?” И сградата на строителя: „ти не си ме добре построил” [14]. Но всичко съществуващо трябва да си представяме като наистина съществуващо. И своето съществуване, същност и устройство то е получило така, както е пожелал и намерил за добре този, който е извел от небитие всичко съществуващо, премъдрият във всичко
140
Бог. Нека прочее замлъкнат онези, които примесват празни и незначителни доводи и възражения с истинната вяра и познание, като казват, че първичната светлина е била тяло и че тя била вложена в [двете] големи светила и във всички звезди.
Не може едно тяло да бъде в друго тяло. Не защото за Бога е невъзможно да стори това, а защото така е според естествения закон. Тези, които изследват естествените неща, са свикнали да се противопоставят с враждебни мисли на истината. Ако би било така, т. е. светлирата да бъде вложена в [двете] светещи тела, то това е безпредметно. Но тъй като нейната природа е била безтелесна, затова Бог е създал облите и кръгли [тела] на големите светила материално съществуващи, казвайки: „да бъдат светила на небесната твърд и да светят на земята” [15]. Тогава той вложил в [тези] материални кръгове на големите светила и в звездите простата по същност и безтелесна първосъздадена светлина. И така чрез свързването и съединяването на двете, [т. е. на светлината с материалните ѝ носители] и досега тя свети върху земята и отделя деня от нощта. Но тя не [ги разделя], както отначало, когато в резултат на всемогъщата божия заповед светлината се събирала и разпръсквала по определен ред, защото слънцето преминава в подземната половина на небето и се връща към източните граници [на земята] и отново, като се издига над земята, се спуска на Запад. Такова кръгово обхождане на голямото небесно тяло от Изток на Запад, което сме свикнали да наричаме постоянно орбита, имат не само всички останали звезди, които се движат и надпреварват заедно с него по определения им небесен кръг, но и тези, които се наричат планети, т. е. плаващи, тъй като те не се движат в права посока, но сякаш са се заблудили и се движат от Запад към Изток. Те не са отклонявани от слънцето, а то чрез своя кръговрат ги води към източната и западната граница [на земята]. И това то прави според божията заповед и неговата неизследваема премъдрост, т. е. според разума [на този], който е създал всичко и му е дал закон и наименование, пази го и го снабдява [с всичко необходимо]. [16]
Знае се, че който господствува над деня и над нощта, той нарича светилата с тези думи според честта, която е определена на всяко едно да осветява [определено] време земята. На тях е дадена [власт] като на господар и май-
141
стор. И властта на всяко едно е отделена от тази на другото и никое от тях не преминава границата, която е определена от волята на твореца, но едно друго [доброволно] си отстъпват, макар и денят посредством сиянието и изчезването на първосъздадената светлина да е създаден по-напред и сега слънцето, което създава деня и нощта, съдържа в себе си немалко от тази същата светлина.
Когато [слънцето] излезе изпод подземната половина на небето и стигне източните граници [на земята] и там със своята светлина разпръсне веднага тъмнината, която е сянка на самата земя, и освети подобно на сияние целия свят, то това състояние на въздуха се нарича ден и той наистина е резултат от засияването на слънчевата светлина. Така, когато то пресече надземната небесна половина, както му е отредено, стигне до нейния край и по божия заповед завърши своята работа, тогава отново подобно на послушен раб, който не престъпва заповедите [на своя господар], доброволно се отказва от своята воля и слава и предоставя старшинството на по-малкия си брат, като се скрива само в невидимите и безславни места (и остава там], докато луната свърши определеното ѝ време. И то отново се появява, като да би казал някой, на определения за него път [17] и там като че отново се облича в достойната за княза дреха. И влиза в палата, завладява целия свят, поема [отново] своята власт и заедно със своя брат, със светилото, което е по-малко от него, поддържа равномерността на годишните времена. Така че [може] да се наблюдава как едно и също [светило] създава и двете, а именно деня и нощта, но не като княз и владетел над двете, а само и единствено над деня, а над нощта господствува луната, светилото, което според решението на премъдрия владетел и всемогъщ творец е по-малко. Това още повече изобличава скверните и неразумни манихеи, [18] които смятат, че слънцето е само-властно. Това изобличава още и онези, които приемат, че [цялото] това творение е възникнало само от себе си. [19] То оборва в еднаква степен и едното, и другото мнение, а също така и [схващането], че честта и славата на по-голямото светило са равностойни на тези на по-малкото и на [тези] на звездите. И в същото време [между тях съществува] взаимно подчинение и липса на славолюбие, а при по-малките — отстъпване и правене на място. Но никое от тях не е самовластно, а, обратното — то е под
142
власт, на която подлежи, подчинява се, и така, послушно на заповедта на законодателя и разпоредителя, губи от своята слава. Често, би могло да се каже постоянно, [всяко едно от светилата] трябва да отстъпва, да се скрива и да се променя.
Велики нарича той двете светила, но не сравнени едно с друго или пък със звездите, а затова, че са били създадени велики. Не мислете следователно, че щом са видими за нашите очи, те ще могат да бъдат обхванати и описани. Затова и не смятайте, че са малки по размер. Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че слънцето е многократно по-голямо от самата земя, а земното кълбо [20] е два пъти по-голямо от луната. Обиколката на земята е 252 хиляди стадии [21]; нейният диаметър е повече от 80 хиляди [стадии]. Следователно, като се следва този ред, става ясно, че обиколката на луната е повече от 125 хиляди стадии, а диаметърът ѝ — повече от 40 хиляди. [22] Други пък смятат, че диаметърът на слънцето е 50 хиляди. [23] Макар и кръгът на двете светила за човешкия поглед да изглежда [голям] колкото лакът или стъпка, [24] в действителност той е голям и [неговата светлина] е много полезна.
И така в началото Писанието казва съвем общо: „и създаде Бог двете големи светила” [25], а после, когато е било необходимо да ги раздели, той казва: „по-голямото светило [да управлява] деня, а по-малкото — нощта; той [създаде] и звездите” [26]. Тук [Бог], като говори едновременно за малкото и голямото [светило], в същото време ги и разграничава, като подчертава това, което е по-голямо.
За величието на тези две светила достатъчно е говорил св. Василий, който твърде изкусно и премъдро е разкрил [тяхната] материална природа. Той смята, че никой не трябва да се мери по величие и слава с тези светещи тела, тъй като на никой човек [това] не е дадено.
Нека сега ние се върнем [отново] към започнатото обяснение. Той казва: „да бъдат знакове и за дни, и за години, и за времена” [27]. Двете светила да бъдат знакове и при буря, и при спокойно време, при дъждове и при ветрове, т. е. за [застудяване] от севери за [затопляне] от юг и за такъв [вятър], който ще се задържи дълго или ще утихне скоро. За това съобщават и тези, които внимателно са наблюдавали слънцето, [именно, било че то е на изток или на запад, когато видят, че двете му половини] са
143
в такова положение [като че образуват две слънца, които едновременно сияят. Същото става и когато случайна появил се облак се сгъсти и се изпълни със светлина. И когато той стане червен от север,това означава], че оттам ще [духне вятър], а когато [се зачерви] от юг, [това означава], че ще се появи [вятър] от юг. Когато пък [облакът се зачерви] и от двете страни, а слънцето е по средата, това означава, че ще има много дъжд и силен вятър. За [всичко] това говори Господ, като казва: „когато вечер небето е червено, казвате, че ще има буря” [28]. Защото, след като мъглата, която във вид на пара се издига от земята, потъмнее и закрие лъчите, на слънцето за погледа на чозека, то изглежда като разпалени въглища или, казано обикновено, като че слънцето е станало червено като кръв; тогава става ясно, че по тези места ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара. Но когато облаците разпрострат [своите] коси и започнат да святкат, се появява вятър и става студено. Същото [става] и когато [слънцето] като че задържа лъчите за себе си [при изгрев и при залез] или пък те са скрити от потъмнелите облаци. И тогава времето бива дъждовно и има буря. Същото е и обратното. Ако то, когато захожда, бъде чисто или червено, това означава, [че денят] ще бъде тих и ясен.
Луната също показва много и различни неща [на този], който наблюдава [внимателно] нейните фази. Когато тя в продължение на три дни бъде чиста и прозрачна, [т. е. ведра], това означава, че [времето] ще се задържи тихо. Но ако е прозрачна, но не е чиста, а е подобна на [разпален] огън, тя показва, че ще има бурен вятър. Ако пък двата края [на луната], когато тя има формата на сърп, са еднакви или северният ѝ рог е по-чист, то това означава, че ще има южен или западен вятър. Когато се помрачи цялата [лунна] светлина, [означава], че ще има дъжд. Също и когато двете ѝ половини бъдат [помрачени, това означава], че въздухът ще бъде [неспокоен]. Когато луната е обкръжена сякаш с венец и [върху кея] като че се вижда [фигурата] на човек, това означава, че ще има бурен вятър. Когато [пък] се помрачи кръгът [около луната], тогава ще има продължителна и тежка буря. Накратко казано, претрупана и отвратителна прави речта този, който се опитва да обясни в подробност всичко, каквото [луната] предвещава. Тези неща са били открити от първите хора, които в резултат на продължителни наблюдения и изследвания на големите светила потвържда-
144
ват истината на Писанието, която е вложена в него. И сега има мнозина, които [само] от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават [на други], въпреки че самите те не познават Писанието, не го познават дори ни най-малкото и за всичко това не са чели абсолютно нищо. Такъв е прочее смисълът на казаното: „да бъдат знакове” [29]. И ние ги приемаме като такива. А това, което се отнася до дните, то може да се обясни по следния начин: Онзи израз, който обяснява по какъв начин двете [светила] господствуват и са начало на деня и на нощта, той казва по какъв начин слънцето е знак и създател и на двете, т. е. на деня и на нощта, макар то да не господствува над двете, а само над деня. Господството и началото над нощта то предава на луната, както това е било определено от заповедта на всемогъщия Бог. Ние виждаме как двете [светила], започвайки от този знак, [т. е. за разделяне на деня от нощта], се връщат отново на същото място и за колко дни и за какъв период от време двете големи светила извършват [своята обиколка на небесния кръг]. Всичко [това е] ясно за тези, които са запознати подробно с астрономическата наука. Ние никога не бихме използували това знание, [за да доказваме] църковното учение, ако не знаехме, че то е подходящо за разбиране [на понятията] времена и години, както за тях е говорил отначало творецът на всичко — Бог.
Това може да се разбере така: за 24 часа на денонощието слънцето преминава едната част на зодиака, а луната за също толкова часа преминава тринадесет поредни части. Това ние трябва да разбираме [така, а именно] че слънцето всеки месец преминава през един зодиак, а за цяла година, т. е. за дванадесет месеца, то преминава през целия кръг, който се нарича зодиак. Луната пък преминава през един зодиак за два дни, седем часа и двадесет минути. За 27 дни и една трета от един ден, т. е. за осем часа, така да се каже, всеки месец [луната] преминава през целия зодиачен кръг, [и то] явно в посока към идващите отзад зодиаци, а не към тези, които са напред.
Двете светила, както и всяка от другите планети извършват своето движение обратно на всички [зодиаци]. Ние смятаме, че е излишно да проследяваме всичките тези неща и, да разказваме за заблудите и празносдовията и безполезните учения, които са измислили т. нар. математици. [30] Доколкото те са се потрудили да обяснят по-
145
лезно и смислено пътя и годишния кръг на небесните тела, [31] чрез които ние [познаваме] смисъла и добиваме знание за времената и годините, за запазване на битието и на онова, на което премъдрият творец на всичко е дал рпределен и установен път, [т. е. на движението на небесните тела], по които ние [можем да познаем] преходността и смъртността на човешкия живот, дотолкова ние приемаме това и описваме в тези книги. [32] А онова, което при тях е излишно, по-добре е да се каже невероятно и злонамерено, ние отхвърляме и не приемаме.
„Той рече: да бъдат знакове и за дни, и за времена, и за години.” [33] Какво лошо и неразумно има в тези думи, та ти се отвращаваш и не приемаш техния истинен смисъл? И не е ли ясно, че всяка от тези думи изобличава неразумните, които искат да ги изопачат чрез покварения си ум. „Да бъдат — казва той — знакове.” Това означава, че те ще бъдат знакове при промяна на времето, т. е. когато ще се появи буря или засушаване. И когато хората видят тези знакове и ги проумеят, те предварително се подготвят и нито се объркват, нито се ужасяват, когато настъпи очакваното явление. Но те предварително се под-готзят за това. Добре се подсигуряват и [тези от търговците, които] са сред морето, и тези на сушата, и ратаите и работниците, [34] и моряците и всички останали. Тези знаци [за хората] са велика милост и чудно разпореждане на твореца Бог. Защото чрез тях те узнават за бедите, които внезапно връхлитат, и [могат] да ги избягват. [Да бъдат знаци] за дните означава, че слънцето е причина за цялата продължителност на деня, след като излезе от пределите на тъмнината, и чрез своя залез то отново става причина за нощта. Когато следователно видим как слънцето се издига на източния небосклон и веднага прогонва чрез своето сияние и блясък мрака, в този час разбираме, че настъпва ден, и се приготвяме за работата, която ни предстои да вършим. Когато пък то отново измине надземната небесна половина и оттегли от въздуха своята светлина, разбираме, че скоро ще настъпи нощта, и изоставяме работата си, с която сме се занимавали през деня. А онези от нас, които плават по вода, търсят тихи места. Орачите пък привечер оставят своите рала. [35] Тези пък, които са на път, [спират да] почиват, където се намират в момента.
Казано е просто [да бъдат знаци] за дните, а не е ка-
146
зал — и на нощите. Защото с това той искал да покаже, че в името ден е включена и продължителността на нощта, както бе казано по-горе. [36] „И биде — е казано — вечер, и биде утро — ден един.” [37] След това и втори, и трети, и четвърти. Сега пък съвсем на място и с право е [казано]. Чрез по-голямото [светило] той е дал съдържание и наименование на целия период от време, тъй като то притежава същността на светлинното сияние и, така да се каже, съществуването и живота на същността, а продължителността на нощта е лишение и би могло да се каже [лишение] на същността от съществуване и живот, [лишение], което по никакъв начин не може да се смята за същност, както [не може да се смята за същност] липсата на зрение или пък сянката на тялото. Нито едно от тези двете не може да се смята за същност, но трябва да се смята, че е обратното: в небитие преминава светлината, а така също и зрението. Продължителността на месеците се определя от обиколката на луната, която започва от едно място и свършва на същото. Ако някой се преструва, че не знае, [що е] година, то [необходимо е] да разбере [следното]: слънцето тръгва от едно място и се връща отново при своя знак. Така може да се установи кръговото [движение] на слънцето. [38] И това е [една] слънчева година, която има единадесет дни повече от [годишния] кръг на луната, която завършва [този кръг] за дванадесет месеца и създава такава разлика [между двата] кръга, когато тръгва от един знак и се връща отново към Същия знак. Така че на всеки три години е необходимо да се прибавя един месец, за да се извърши съединяване и уеднаквяване на двата кръга. И сега ние продължаваме да наричаме времена повече четирите годишни времена, които се редуват през годината и образуват сякаш венец. Имам пред вид пролетта, лятото, [39] есента и зимата. С преминаването на голямото светило в други области се променят [годишните] времена.
Но като разговаряме за това, необходимо и полезно е да се спрем и на въпроса: с какви имена са си служили езичниците, когато е ставало дума за астрономия? За някои [от тях] сме слушали и като изясним чрез тези имена различията и белезите на слънчевите обрати, още повече да славим и хвалим премъдрия творец, който е така наредил и назовал [всичко]. Когато прочее слънцето преминава през т. нар. [съзвездие] Овен, тогава настъпва
147
пролетта и създава равноденствие. Като мъдър работник, то разделя и изравнява времетраенето на деня и на нощта. Като премине пък през [съзвездията] Телец и Близнаци, свършва [времето] на пролетта. След това [слънцето) преминава през Рака и като се наклони към т. нар. север, то отново се връща към лятото, при което дните започват да нарастват, а нощите — да намаляват. [Това става, защото] то обикаля по-голямата част на подземната [небесна] половина и по-малката [част] на подземната [половина]. По този начин то предизвиква силна жега по нашите места. Тогава то става причина за зреенето на плодовете на всички посеви, а [така също и тези] на дърветата. През този период то пече най-силно.
[Слънцето] преминава и през две други съзвездия, които се наричат Лъв и Дева. [40] След преминаването му през тях, то завършва периода на лятото и се наклонява към есента [в знаците] на Везни, Скорпион и Стрелец, [41] създавайки есенното равноденствие, при което нощта нараства, а дните постепенно намаляват. После преминава в Козирога, позволява на зимата да настъпи и с отслабване на неговата топлина става студено, а то самото продължава [своя ход] към Водолей и към Риби. [По време на неговия ход през тези две съзвездия] кърмителката на всички растения и животни, земята, спира създаването на живот и замира и изглежда бездейна като мъртиец и изобщо като че не прави нищо, което тя може да създава и ражда според природата си. Такава изглежда тя, докато [слънцето] в своята обиколка стигне [отново] до пролетния ой път. И отново то чрез лъчите си като че влага в нея животворна душа и тя отново [започва] да действува според природата си, да се опложда и да ражда всичко, каквото е приела от твореца като своя природа.
Що се отнася до двете съзвездия на [пролетното и есенното] равноденствие, имам пред вид Овен [42] и Везни, то тогава дните и нощите имат по равен брой часове. За тези две времена може да се установи, че съставът на въздуха е еднакъв — имам пред вид есента и пролетта, които помежду си не се различават по нищо, а само по разпределението на студа и топлината. Но еднаквостта на кръговото разстояние прави обиколката на слънцето под земята и над земята и в двата случая еднаква и не позволява нито на едно от двете времена да е по-продължително, макар че по съответното време във всяко едно от двете
148
съзвездия веднъж часовете на деня нарастват и стават повече, а тези на нощта намаляват, а [после пак става] обратното — часовете на нощта нарастват и стават повече, а на деня намаляват. Когато пък противоположните времена на другите две повратни съзвездия Рак [43] и Козирог се срещнат едно с друго, и при двете се наблюдава силно нарастване и намаляване на нощта; тогава [по нашите места] е лято и зима. Когато пък денят е по-голям от нощта, понеже слънцето грее по-дълго над земята, тогава [казваме, че] е лято, тъй като слънцето причинява голяма и силна жега. Когато пък нощта е по-дълга от деня поради това, че слънцето се забавя по-дълго под земята, без да излезе, тогава [казваме, че] е зима, понеже въздухът дълго не вижда блясъка на слънцето и неговата топлина. Така че понякога настъпва необикновен студ, който не позволява на човеците да излизат от къщи, а и на немалко от животните. Затова някои, които са се потрудили да изучат твърде добре звездите, казват и за земята, че по цялата земя имало пет пояса, т. е. пет зони. [44] От тях две са външни, върху които никой не живее, т. е. северният и южният [полюс], тъй като и на двата има необикновен студ. [45] Те прибавят и една трета зона, която наричат средна. И върху нея не живее никой, тъй като там цари непоносим пек, който е резултат на неблагоприятното му разположение под небето на екватора. [46] Тази зона те наричат изгорена. [В останалите] две зони живеят всички живи същества, понеже те са с добър климат, [т. е.] нито е много студено, нито е много горещо. Имам пред вид Северната зона, в която живеем [47] ние и която добре и правилно е наречена „едносенчеста”, тъй като сенките на нашите тела падат на северната страна. Също и сенките на телата на животните от Южната зона са насочени на Юг. Затова и тях ние наричаме „едносенчести”. А тези, които живеят в онази зона, която е под небето на екватора, [48] те се наричат „двойносенчести”, понеже слънцето грее точно върху главите им. [49]
Смята се, че по небесния свод съществуват много кръгове, по които се движат всички звезди, но само малко от познатите са свързани с определени звезди и са получили съответни имена. [50] Един от тях, който е неподвижен и е винаги видим за нас, се нарича арктически [51] според звездите на мечката, които са върху него. Другият пък, срещуположен на този и който е също видим постоянно за
149
нас, се нарича антарктик. [52] По средата на всичко се [намира] т. нар. екватор, който разделя целия небесен свод на две половини. [Той се нарича „равноденник”], тъй като в тази част на земята, която е под него, всички нощи и всички дни са равни. При останалите кръгове, както казват те, [т. е. астрономите], чрез своя изгрев и залез слънцето показва всяка промяна на [равновесието] на цялото. Но когато се върне при този кръг, [т. е. при равноденствието], то разделя по равно нощта и деня. Между екватора [равноденствения] и арктическия [кръг] от двете страни се намират повратните кръгове — този на лятото, който е откъм нашата страна на екватора, и [този] на зимата — от другата страна, между които се движи слънцето.
Смята се също, че зодиачният кръг е разположен косо [по отношение на тези повратни кръгове].
[Виждаш ли] как неизмеримата и всемогъща премъдрост божия е наредила и заповядала на слънцето да се движи и да се мести на толкова места! И когато то стигне екватора, прави това, което е подходящо [53] за времето, и така [подготвя] добър климат и за дните, и за нощите; чрез своята равномерност слънцето като на братя дава светлина по равен дял. Там то поддържа голяма топлина, но тази жега намалява, когато [започне] да се връща към нас, и така постепенно настъпва остротата на зимния студ. Но когато [слънцето] се премести към южната половина, [по нашите места] настава зима, която е определена за почивка на земята от човешкия труд и от многобройните плодове и дарове на лятото. След това то отново се връща и стига до т. нар. арктически кръг и тогава [при нас] настъпва лято. Кой прочее може да се възхити достойно от необхватната премъдра и неизследваема широта и величие на добрината на твореца, на неговия разум и сила, която е с нищо несравнима! И този, който помисли за всичко [това], от очите му ще потекат реки от сълзи. И като се възхищава и учудва, ще разбере какви и колко много полезни и необходими [неща] е създал Бог за нашия род.
Но [сега] аз искам да пропусна всички промени на времето, които запазват и закрилят цялото това творение, държано от противоположни и взаимно отричащи се сили— по този начин [битието] бива запазвано и задържано. Аз ще пропусна всичките тези неща и ще разкажа само за
150
едно, което може съвсем определено да покаже властта на твореца и необикновеното всемогъщество на единствения владетел, на премъдрия творец и устроител на всичко. [Става дума] за двете големи светила, които преминават от едно място на друго и отново се връщат оттам по същата следа и това те вършат през всички времена на изгрев [и залез]. Онова, което е два пъти по-голямо от земята, не показва ли то ясно своята подчиненост [и това], как подобава на роба да работи, без да се отклонява от заповедта на господаря? Защото то, като му служи, проповядва, че той е негов творец и владетел, чиято воля то изпълнява, [като при това] изразходва толкова усилия, като преминава от едно място на друго и все отново се връща. Нека прочее се срамуват [54] всички безумни и скверни манихеи и всички (славяни [55]) — езичници и зловерни народи, които са противници на истината и родители на лъжата; които смятат, че слънцето е самовластно, макар и да виждат, че то служи и работи по заповед на своя творец, като самото [то] не говори, а единствено чрез делата си проповядва за властта и славата [на този], който го е поставил и му е определил граници, които то не преминава.
А какво да кажем за луната? Тъй като в нея е вложена способността да намалява, нея ние веднъж виждаме изпълнена, а друг път — изгубила цялата своя светлина и после отново нараства, приемайки своята същност от Бога, който е велик творец. Не проповядва ли тя и не показва ли ясно [твореца] чрез самите си дела, като поема върху себе си усилието светлината да я напуска подобно на душа и да заприлича на мъртва и отново да се оживява чрез приемане на светлината, която сякаш я изпълва с живот и отново я ражда и осветява? Тези промени, които са видими и познаваеми при двете светила, свидетелствуват за наличето на отношение на подчиненост, заложено в тяхната същност. Лошо и безчестно проповядват тези, които смятат, че двете светила са самовластни. Те дори смятат, че [тези светила] са причина за това, което се случва в живота на човека, без да знаят колко много грешат. От твореца Бога те са определени, както казахме и по-рано, като знаци за дните, времената и годините. Но не за да създават нещо, нито да определят предварително нещо или да стават причина за нещата в този живот. Те по никакъв начин сами по себе си не могат да влияят на
151
човешкия живот и да създават веднъж благоразумни и усърдни, друг път лоши и скверни или богати и могъщи князе и царе или пък, обратното — бедни [по дух], бедняци, [56] груби и незначителни според суетния и объркан разум и погрешните желания на астролозите. Да се вярва, че това е така, би означавало да се върши спрямо твореца голямо неразумие и необикновено безчестие, тъй като това познато творение, което би трябвало да бъде известно на всички, е създадено чрез божията добрина заради човека.
Слънцето, луната и звездите са само част от това творение. Как тогава [онова], което е било създадено и е получило битие заради хората, ще може да урежда целия човешки живот? [Ако това е истина], би се установило, че слънцето, луната и звездите са по-добри от човека, заради когото те са били създадени, което не може да бъде. Трапезата е създадена заради хляба, а хлябът съществува заради човека. Но нито трапезата е по-добра и по-ценна от хляба, нито хлябът е [нещо] повече от човека. Така трябва да се разбира и вярва, че същото е и при всички подобни случаи. Всичко, което е създадено заради нещо, е по-незначително от това, заради което е получило своето битие. Ако следователно слънцето, луната и звездите и всичко останало, което [ни е] познато, са създадени заради човека, [защото] без човека това познато и видимо творение не би било необходимо за нищо, тъй като то не притежава разумна и мислеща душа, [това означава], че слънцето, луната и звездите са по-нищожни, а не по-ценни, защото най-ценно от всичко това е човекът! Как тогава прочее по-незначителното може да властвуза над по-голямото и да го определя? Всичко това не само е невъзможно, но е и лошо. Ако звездите имат власт над хората, то онези, които разказват тази измислица, трябва да ни обяснят [дали] звездите са такива от само себе си, [т. е.] дали те са се появили сами. Ще допуснем ли прочее, че те са се самосъздали, и ще кажем ли, че те притежават някакъв разум или че те са създадени и изведени в битие от друг творец. И ако те ни отговорят на първия въпрос, ние отново ще ги попитаме: как звездите са се създали от само себе си, разделили ли са се на [такива], които правят добро, и на [такива], които вършат зло? И още: как и откъде са взели те поотделно естествени сили, за да [могат] да създадат и други като тях? Защото самобитието само по
152
себе си не е природа, а стои след природата и е вторично, [т. е] в природата то е случайност. [57] Невъзможно е [това], което е станало случайно, да бъ, е преди [природата]. Следователно как [това], което не притежава [първоначална] собствена природа, а е получило такава при случайно съвпадение в природата на нещата, какъвто е случаят при всяко недействително и несъществуващо нещо, как такова [нещо] може да придава реалност на другите? Това просто е невъзможно. Нещо, което някой сам не притежава, не може да предаде и на другите. Ще рече, звездите не са били създадени случайно, нито [пък] от само себе си, нито други могат да ги създадат добри или лоши. Защото случайността, както вече казах по-горе, не е преди природата, а след нея. Прието е да казваме: вратата се отвори сама, камъкът се изтъркули сам от планината и застана на [това] място, без да е бил докоснат от някого, и конят е избягал сам и е отишъл там, където не трябва. Ако природата не съществуваше предварителното никога и в никакъв случай не би станало такова нещо. Необходимо е първо да съществува природата, а след това от нея да се създава всичко, както вече казахме.
И така тези зловерници биват твърде лесно изобличавани, когато [започнат] да спорят по първия въпрос. Ако пък избягнат втория и кажат „друг е творецът, който ги е извел в битие”, тогава ще ги попитаме, казвайки: какъв е той — добър или лош е техният творец. Както и да отговорят те, ще стане ясно, че говорят лошо и неправилно. Защото никога един благ и добър [творец] не създава лоши и неприязнени [неща] и, обратното — злият не създава добри и добротворни [неща], но единият създава едните, а другият — другите. Добрият създава добрите и, обратното, ще кажем отново лошият — лошите. И така всяко от двете запазва свойствата на своята природа. И в двата случая те [сами] се изобличават. Нещо повече, това безчестие и славата на астрологията трябва да бъдат изгонени напълно от чистата християнска вяра. Защото един е благият и силен и премъдър творец, който е създал всичко твърде добро. И никога и по никакъв начин той не е създавал, нито е замислял [да създава] нещо зло или предизвикващо зло. [58] Защото всичкото зло ни е подчинено. Ние правим това, каквото искаме или към каквото доброволно се насочваме, тъй като сме създадени със свободна воля. [59] Ако ние искаме да останем такива, каквито
153
сме създадени, ще бъдем добри и добротворни, понеже не отстъпваме и пазим доброто, което ни е дадено по природа. Ако пък се отклоним от това дадено ни по природа добро поради голяма отпуснатост, небрежност и лоши намерения, то тогава ние ще се окажем като хора, които сами се лишават от доброто и приемат в себе си злото. Защото злото само по себе си, както казва св. Дионисий, [60] не съществува. Нищо, никъде и по никакъв начин [само по себе си] не е зло. Затова то просто не може да бъде причислено към същностите, тъй като то е липса на същност, т. е. то е нищо. [61] Бог следователно, бидейки благодатен и добър, е създал всички звезди добри и благодатни, както в това ни убеждава и учи техният ред и тяхното стройно, закономерно и целенасочено движение, чрез които те спазват заповедта на твореца [и неговия] закон, непрестанно му служат, красят небето и осветяват земята. Само дето те не викат и не проповядват, че творението е велико и прекрасно, [творението на този], който ги е извел в битие и [който] знае тяхното неизброимо количество и както казва пророкът, [62] на всички е дал имена. Що се отнася до това, че звездите правят едни хора добри, а други зли, това те ни най-малкото не могат да сторят, защото са неодушевени. Те не са получили такава природа, та да могат да правят [на други] това, което е в тях по природа. Те не притежават възможност за мислене, както [това] е при човеците. Също така те не притежават собствена [свободна] воля, за да могат да се обръщат към която и да било страна, било към добрата, било към лошата, такава, каквато имаме ние или [каквато притежават] войнството св. ангели или сонмът на злите духове. Това могат да правят [тези], които притежават разум, а бездушните [същества] не могат да вършат нищо и си остават такива, каквито са били създадени.
Но нека не ни укоряват за това, че искаме да разгледаме думите на самите астролози, както сме ги слушали да говорят неверни и суетни неща, а това, което от тях разбираме, него ще разгледаме, та от своите душегубни стрели те да получат рани и да загинат. Те смятат, че на небето има четири зони, [63] които наричат кентра [64], т. е. полюси, [65] и че всяка от тях има свое име. Едната се наричала часоблюдец, [66] [т. е. изток], а другата — запад, третата е посреддневният зенит [на слънцето], а четвъртата — противоположният на посреддневния зенит, т. е.
154
тази, която се намира под земята. За часоблюдец те определят един от дванадесетте зодиака. [67] Както, за да дадем пример, ние бихме казали „криос”, което означава овен, така за посреднебесния [зенит] те взимат [за символ] егокера, [68] т. е. Козирога. За запада взимат зигона, [69], т. е. Везните, а като [символ] на обратно на посреддневния [зенит] — Рака. По-нататък при всеки от тези полюси [т. е. зони], онзи зодиак, който е преди това, наричат наклон, [70] а този зодиак, който идва след него, наричат епанафора, [71] т. е. възкачване.
Но тъй като и планетите са в същност звезди, но се наричат [планети, понеже са] плаващи, те и тях разделят [72] на благотворни, [за каквито] те явно приемат звездата на Зевс [73] и тази на Афродита, и на злотворни, към които отнасят звездата на Арес и на Кронос. [74] Само [звездата] на Хермес те смятат за обща и за двете страни. За слънцето и месеца проповядват и казват, че те притежавали владетелска сила. След това те, [т. е. астролозите], образуват един четвъртополюсен кръг [75] и си служат, доколкото са в състояние да вършат това, с едно твърде вероятно число, както те смятат, което им предписва аритметическата наука при изчисляване периода на движение на звездите [76] и всичко останало по този [небесен] път. И когато в тези четири полюса открият, че повечето и по-силните [звезди] са добротворни или, обратното — злотворни, когато открият местата на злотворните според тяхното съотношение и взаимно разположение, според тяхната воля и определение, съвпадение и различие на т. нар. техни домове и издигане и спускане [77] или според формите, които те образуват било във вид на копие или на триъгълник, и дори неща, които подобно на тези могат да се установят, [и когато те се доберат до тези неща], тогава започват да се хвалят, че могат да предсказват бъдещето, и за новородените казват какви ще станат: славни ли ще са или богати, князе, властелини, царе, мъдри, силни, доблестни, усърдни и добри в учението. Според вида [78] на намиращите се в полюсите зодиаци, ако те са добросърдечни и търпеливи, казват, че тези, които се раждат [под техния знак], са добросърдечни и търпеливи, кротки, с бяло тяло и светли очи, руси коси и с добро телосложение. Но те казват и обратното на всичко това, т. е. че ще бъдат безславни, бедни, незначителни, отрупани с дългове, страхливи, неразумни, немощни, лукави, злочести, сквернослови,
155
суетни, гневливи, с тъмен цвят на кожата, свадливи, надменни и с лошо телосложение. Ако някой чуе всичко това, няма ли да им се надсмее и да ги поругае, защото те бълнуват, като да са болни от треска. Кой няма да въздъхне и от дълбините на сърцето си да заплаче за тях! Те като че ли нямат друга работа, та целия си ум са насочили към това, което за тях е от голяма вреда и просто [ще ги доведе] до неминуема гибел. Защо се бесиш ти, о, човече; защо произнасяш безчестни и хулни слова със своята уста? Защо ставаш противник на истината? Защо разрушаваш формите на природата? Защо изкривяваш правите пътища? Защо така безсрамно пристъпваш границите на справедливия ред и с лошо намерение изопачаваш причината на творението, като старшинството и управлението на по-големите предаваш на по-малките, като смяташ, че човешкият живот е подчинен на закона на звездите? Човеците са несравнимо по-ценни, по-славни и по-добри от звездите не само защото имат душа, но и защото са разумни, [имат] свободна воля и разсъдък. Каквото те поискат, това правят, и каквото не поискат, това могат и да не правят. И [освен това] човеците различават доброто от злото и господствуват над всички живи същества — на сушата и в морето, които макар и да са по-силни и по-бързи от тях, те покоряват поради това, че са разумни и защото заради тях са те създадени.