СЛОВО ПЪРВО
ШЕСТОДНЕВ от Йоан Презвитер и Екзарх, написан: според св. Василий, Йоан и Севериан [1] и [според] философа Аристотел [2], и от други, както сам [той] свидетелствува в Пролога.
Книги за шестте дни [на творението]. Глава първа. Господи, благослови, отче!
„В начало Бог сътвори [3] небето и земята.” [4] За цялото божие дело тези книги са основа, [5] и извор, и сила за познаване на това творение. Но съществува и друго, както казва светият апостол, невидимо творение: „невидимото у него е познаваемо от създаването на света чрез видимото в това творение” [6]. Но великият Мойсей, като искал да обясни на живеещите в Египет люде [7], че този видим свят не е Бог, както мислят египтяните, а от Бога създаден, казва: „в начало Бог сътвори небето и земята”. Стези думи той затваря устата и на другите, на еретиците, които казват, че небето и земята са без начало и съвечни на Бога. [8] Тези книги за творението, имам пред вид Закона [9] и пророците [10], както казах, са начало и извор, и основа, и сила за всички древни [11]. Както храмът не може да бъде издигнат, преди да му бъдат положени основите, така и тези добри неща не могат да засияят с добротата си, ако тази сграда не сияе отначало. Аз зная, че много от светите отци са говорили за тези създадени неща, като са използували умни, красиви и славни думи, каквито им вдъхвала благодатта на св. Дух. Но и на нас, които се молим,нито ни забравя, нито ни възпира да се трудим и да говорим според своята възможност. Защото Бог в своята благост иска онези, които
45
тук са били притеснени, да наследят вечния живот. [12] Ние тук нищо от себе си не можем да прибавим, защото не сме достойни, но каквото сме чули от светите мъже, това съобщаваме. И когато видим,че се строи дом, и че ъгловите камъни са поставени, но не прилягат добре и се люлеят, тогава ще вземем камъче и според силите си и ума си ще го подложим за опора, за да не се люлее сградата.
„В начало Бог сътвори небето и земята.” Като размишлявам за това велико дело, дивя се и не зная как да започна. Трябва ли най-напред да изоблича празните думи на езичниците [13], или да възхваля църквата и истината? Елинските философи са говорили много за природата [14], но нито една тяхна дума не може да се сметне за непоколебима. Казаното от тях в края (отхвърля [казаното] в началото, така че за нас не е трудно да ги изобличим. Достатъчно е и това, че те сами се изобличават помежду си. Те, които не са познали Бога, който е творец на всичко съществуващо, обрекоха на окончателна погибел и [всичко] останало. Едни [от тях] казват), че съществуващото макар че е получило своето битие не посредством самосъздаване, а от този, който е творец и причина на всичко, сиреч от Бога, има едно изначално битие с безначалното божие естество. [15] [Те казват, че това е станало] не по волята на Бога, нито поради неговата доброта и сила, а както сянка на тялото против волята е свързана с тялото, и както лъчите [излизат] от слънцето, [без сами да желаят това], така се е появил и светът от безначалното му естество. Според други пък небето и земята и всички неща по тях са възникнали от само себе си [16], като в своето безумие разказват като че басня, че не съществува никаква причина за съществуващото, която да го е създала,че не съществува никакъв несравнимо по-велик [творец], но че всичко от само себе си чрез самосъздаване е било изведено от небитие в битие. Трети пък съвсем погрешно изхмислиха разделянето и съединяването. На небето те приписват творческа сила и го смятат за добро начало. На земята пък в своите зли мисли приписват зло начало. [17] Някои приемат топлината и студенината (за начало на всичко съществуващо, като ги наричат огън и земя, рядкост и плътност. И много други празнословия изрекоха. Разказвайки ги като смешна история, се оплитат като в паяжина.) [18] Защото те не умеят да кажат: „В начало Бог сътвори небето и земята”. И затова според тях всичко е създадено в безпорядък. Към това ги подтиква вселилото
46
се в тях безбожие. За да не изпаднем и ние в същото [заблуждение], Мойсей, като говори за това творение, най-напред споменава името на Бога и, за да просвети нашия ум, казва: „В начало сътвори Бог”. Колко сполучлив е този ред! Първо той сътвори небето, за да не помисли някой, че то е без начало. Тогава той рече: „създадено е”, за да стане ясна, че [то] е малка част от всичко сътворено. Както някой, който прави стомни или гърнета, може да прави много и различни съдове, без да изгубва или да изчерпва своето умение, така и творецът на всичките тези създания не изчерпва силата си с тяхното създаване, защото тя е неизмерима. Всичко, което виждаме, той е извел в битие само чрез мисълта си. И ако всичко това има начало, т. е. е сътворено, то размисли, кой му е дал началото, кой му е творецът. Мойсей, предпазвайки ни от размисли по човешки и от отклонение от истината, и от това да не изпаднем в някакви заблуди, ни постави като закрила и печат името божие, казвайки: „В начало сътвори Бог.” Това преславно и преблажено естество, тази извънмерна доброта, [това] скъпо име, е начало на всичко съществуващо. Изворът на живота, светлината на разума, безкрайната премъдрост, несравнимо благият творец, той е сътворил небето и земята. Не мисли ти, о, човече, че всичко видимо е без начало. Всичко, което виждаш, се движи в кръг. На очертания кръг не може да види [края] този, който не го е очертал, нито да разбере откъде е започнат и къде е завършен. Но който го е очертал, не може да каже, че е без начало и без край. Макар и да не вижда началото и края му, той знае наистина, че началото му е и [неговият] край. Така и ти не трябва да мислиш, че творението е без начало и без край, понеже всичко се движи в кръг и не виждаш откъде започва и къде свършва. [19] В Писанието се казва: „преходен е образът [20] на този свят”. [21] „И небето, и земята ще преминат.” [22] Това, макар и да е казано по-рано, се отнася за края.
„В начало Бог сътвори небето и земята.” Нека да помислим: защо и двамата [евангелист] Йоан и Мойсей започват по един и същ начин [своя разказ]. Единият казва: „в начало сътвори”, а другият: „в начало бе” [23]. Йоан правилно говори, [защото] се придържа към истината. Когато Мойсей говори за творението, казва: „сътвори Бог”. Когато пък говори за самия творец, евангелистът казва: „беше”. Съществува голяма разлика и разграничение, ко-
47
гато се каже „сътвори” и когато се каже „беше”. Едното се е появило, без да е съществувало преди това, а другото е съществувало винаги. Казано е: „в начало сътвори” и „в начало беше”. За Бога е естествено да съществува винаги, а за създанието — да става. Така казва и Йоан за Спасителя: „В начало беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото.” [24] Така беше в началото., Животът беше, и живеенето беше. [25] Шест пъти казва той „беше”, защото иска да обясни неговото съществуване. И след като по този начин разкри [истината]за съществуващия, т. е. [за Бога], преминавайки към роба, пожела да говори и за него. Той казва: „стана човек” [26], имайки пред вид Йоан Кръстител, а говорейки за Бога, казва: „беше”, а за човека казва „стана”. Еретиците дръзват да казват и за Христа, че и той е „станал” [27]. Забележи това: ако еретикът каже, че Христос е „станал” и че той не е съществувал преди битието, с какво [Христос стои] по-високо от земята? Защото и за земята Мойсей казва: „земята беше”. [28] Ако прочее се каже: „в начало беше”, под това се разбира сътвореното, а не вечното божие естество, то [тогава] Спасителят [с нищо не е] по-горе от земята. И словото божие беше, и земята беше. Но те не мислят, че като се каже „в начало беше”, [се означава] не станалото, а вечно съществуващото, а земята не е била преди това, а бе сътворена и едва тогава тя „беше”. Мойсей не казва: „земята беше”, преди да каже: „в начало сътвори Бог небето и земята”. Най-напред рече: „сътвори”, и тогава „беше”. „В началото” и „в началото” казват двамата, за да се изяви общият корен на доброчестната вяра, която е ръководела и оногова, проповядващия Закона — Мойсея, и осветила и тогова, Йоана богословесния.
Братя са двата завета; от един баща са те създадени. Затова те в мислите си са единни. Във всичко и при двата съществува един образ и едно подобие. И както двама братя, родени от един баща и от една майка, си приличат твърде много помежду си, така и двата завета, създадени от един баща, си приличат помежду си. Затова и в Стария завет първо е създаден законът, а след това пророците. И в Новия завет [т. е. във времето на благодатта], първо е съобщено Евангелието и след това [посланията] на апостолите. [29] Там са дванадесет [малки] пророци, кръгът на които започва с Осия, и четирима велики пророци, начело с Исайя. [30] В Новия завет това са дванадесетте апостоли и
48
четиримата евангелисти. И там началото бе поставено с призоваването на двамата братя — той взе Мойсей и Аарон за първи свои проповедници, и в Евангелието той най-напред повика Петра и Андрея. [32] Там [имаше] благодат, а тук тя е удвоена; там бяха взети двама братя, Мойсей и Аарон, а тук две двойки братя: Петър и Андрей, Яков и Йоан. [33] И нашият Спасител дойде и всади у нас духовна любов и ни направи свои братя, като вкорени у нас и корана на св. Дух. И на тази основа той изгради [своята] църква.
Първото знамение в Стария завет е превърнатата в кръв река. [34] Първото знамение в Новия завет [35] е превърнатата във вино вода. [36] Но тук не е, възможно да се изреди последователно цялата прилика, затова нека да се върнем към това, за което в начало започнахме да беседваме. Обърнете внимание на факта: Бог е създал всичко за шест дни. Но първият ден е по-различен от другите, които идват след него. Защото всичко това, което Бог създаде през първия ден, не бе съществувало [дотогава]. През втория ден той не създаде нищо от нещо несъществуващо, а от това, което бе сътворил през първия ден — от него [взе и] претвори през втория ден, както му беше угодно. Помисли сам, за да видиш дали не е така. През първия ден Бог сътвори необходимото за цялото здание, а през останалите дни — формите и украсата на сградата. И затова ще кажа: той сътвори не съществуващото небе, не това небе, а горното. Защото това небе [той] създаде през втория ден. Бог създаде горното небе, за което говори и Давид: „небето е небе на Господа” [37] — то е по-горе. И както в двореца съществува преграда, така и Господ, като да е създал храм, е сътворил между земята и горното небе второ небе, като преграда. И над него [е поставил] водите. За това говори и Давид: „той разстила над водите своите горни чертози” [38].
Бог сътвори небето, което преди това не е съществувало; сътвори и земята, която също не бе съществувала, и водните бездни, които не съществуваха [преди това], и вятъра, и въздуха, и огъня, и водата, [39] и всичко, на което той даде битие. Материята той сътвори през първия ден. Но някой ще ми каже: писано е, че Бог е сътворил небето и земята, но нищо не е писано за водата, за огъня и за въздуха. На това отговарям: като казва, че първо [е създадено] небето и земята, по този начин той [т. е. Мойсей], чрез по-широкото [понятие] разкрива и по-тясното, както и като казва:
49
„създаде Бог човека от земна пръст” [40] [с това] се известява за създаването на тялото, без да се изброяват отделните му членове, казвайки: „Бог създаде очите и ушите, и носа”, но като казва: „създаде човека”, той включва и всички негови членове, защото всички те се намират в тялото. Така е и с казаното: „сътвори Бог небето и земята”, се обхваща всичко — и тъмнината, и бездната. Казано е: „тъмнина имаше над бездната” [41]. Бездна пък се нарича водната шир. Но че и бездните не са съществували, свидетелствува Писанието, като казва: „преди създаването на бездната” [42]. Следователно създадена е била и водната шир.
Чуй кога е бил създаден и въздухът. [в Писанието е казано]: „и дух божий се носеше над водите” [43]. Тук [Мойсей] няма пред вид св. Дух. Той не причислява несъздадения дух към творението, но „дух” тук нарича ветровидното движение на този въздух. Когато той пише за пророк Илия, казва: „и небето се помрачи от облаци и от дух,” [44] сиреч от вятър. Така и тук под „дух” той разбира природата на вятъра.
Необходимо е също да се поясни къде е създаден огънят. „Рече Бог да бъде светлина” [45] и се появи естеството на огъня. Но това не е единственият огън, защото и небесните [46] сили са огън. И небесният [огън] е сроден с този огън, който е у нас. Но ти не казвай, че този огън угасва, а оня, горният, не угасва. Ако Бог е създал ангелите като духове, [тогава] и нашите души са били създадени като духове, но нашите души са в тяло, а ангелите са безтелесни. [47] [Това, което важи] за душите и за ангелите, същото е и за огъня. Горният огън е нематериален, а долният е материален. Горният огън е сроден с този [тук], както и нашите души са сродни с ангелите — както те са духове, така и душите са духове, както и онези трима отроци говорят, казвайки: „благославяйте и духове, и души на праведните” [48]. И още: „[Той] прави ветровете свои ангели.” [49] И [както няма] душа без тяло, така не може да се запали и огън без кълчища или дърва [или друг] материал. Но за да стане ясно, че огънят не е нещо съществуващо извън света, показва самото творение. Мнозина често пъти взимат и запалват огън от слънцето. Ако [този огън] е чужд [на онзи] и няма нищо общо с него, то как би могло да се вземе от него [нещо] чуждо? Но и така да е, пак под небето съществува голям нематериален огън и затова на Синайската планина е могъл да се яви огън, неподклаж-
50
дан с дърва. [50] От този нематериален огън Бог взе, за да направи това знамение. И както ако някой кажеше: този огън е малък [в сравнение] с онзи големия, така и Мойсей говори, казвайки: „От небето Господ направи да се чуе неговият глас. И твоят Бог ти показа своя огън.” [51] С това той иска да покаже, че този огън тук е малък. Затова той говори така. Всичко впрочем е огън: и мълнията, и звездите, и слънцето, и луната, и оня огън, който е в нас и ни е известен. (И виж какво родство в името има между мълнията и звездите. Сродна е тя, [както е казано] в Евангелието и с други неща. „Светлината на тялото е окото. И ако твоето око бъде светло, тогава и цялото ти тяло ще бъде светло.” [52] Такива [са думите на] Спасителя. И по-нататък продължава: „и ако. . . светлината и мълнията, казва той, разкриват блясъка на просветлението”) [53]. Всичко [започна] да съществува: и огънят, и бездната, и ветровете, и четирите съставки: земята, огънят, водата и въздухът. Това, което [Бог] не е създал, за него [Мойсей] по най-чуден начин съобщава, казвайки: „в шест дни създаде Бог небето и земята и всичко, което е в нея”. Както и при тялото не са споменати поотделно всички членове, така и при тези творения не е изброено всичко [поотделно], макар той да е сътворил всичко едновременно с небето и земята. И ако на земята нямаше огън, то ти не би могъл чрез огнивото да го извлечеш от камъка или от дървото. Чрез триене на дървото се получава огън. Но ако то в своята природа не съдържаше огън, то той откъде би се взел?
Помисли отново върху това: Казано е: „тъмнина бе над бездната” [54]. Беше ли създал Бог тъмнината, ще кажеш ти. Зная, че мнозина с удоволствие обичат да слушат [за това], а други пък искат да спорят. Затова е необходимо да се изследва тази мисъл.
Е, ще речеш ти: откъде [се е появила] тъмнината? Бог не е създал нито тъмнината, нито мрака. Откъде е тогава тъмнината? Мнозина от нашите предци казват, че тя е сянка на небето. Когато бе създадено горното небе, казват те, [55] светлината влезе там и земята се лиши [от светлината] и настана тъмнина. Но горното небе е светло, а не тъмно. Ако не съществуваше нито слънцето, нито луната, нито звездите,и тогава то би светило поради самото си естество. Щом като небето е горе, а земята е простряна долу, светещото е горе, а осветяваното долу, то откъде тогава идва тъмнината? На мене ми се струва, че когато вода покрива-
51
ла земята, тъмнина и мъгла се носели над водите — както и сега се наблюдава да става над реките — тогава от мъглата се издигала пара и образувала облаците. Като направили сянка, облаците създали и тъмнината.
Че облакът е тъмнина, за това се говори и в Писанието, което казва: и „небето се помрачи от облаци” [56]. Ние трябва да познаваме и еретическите извращения. Еретиците дръзват да казват, че тъмнината е дявол, а бездните — бесове. [57] Когато Бог казва: „да бъде светлина” [58], все едно, [че е казал]: „да бъде синът”. Те не се срамуват да казват, че дяволът е по-стар от Сина. Ако наистина бездните са бесове, а дяволът тъмнина, Бог, като казва: „да бъде светлина”, сиреч да бъде синът, тогава не означава ли, че [дяволът] е равен с него по достойнство и по старшинство? Но за това безчестие сега не е необходимо да си спомняме, но само толкова, колкото да се запознаете с тези заблуди.
Тъмнината тогава е била предизвикана от облаците. И в Египет бе настанала тъмнина — не действителна нощ, а мрак. Такава беше тъмнината и на Синайската планина — тя не беше нощ, а облак хвърляше тъмна сянка. Такава тъмнина настана и когато Христос бе на кръста — нощта не бе настъпила, но слънцето бе затулено от месеца и настана мрак. [59]
„И духът божий се носеше над водите.” [60] Дух [тук той, т. е. Мойсей] нарича вятъра, както и на друго място говори, казвайки: „с бурен вятър съкруши корабите тарсийски” [61]. Дух нарича той въздушното течение. Не мисли [ти], че въздухът е едно, а вятърът — друго. Същият този въздух, както показва опитът, като се движи, създава вятър. Често пъти, махайки или с ветрило, или с кърпа, ние привеждаме в движение спокойния дотогава въздух и чрез махането, размествайки [пластовете на въздуха], създаваме вятър. Но да разбереш, че от движението на въздуха се появява вятър, той казва: носеше се, сиреч, повяваше. Свойството на вятъра е да вее, носейки се над творението. И рече Бог: „да бъде светлина” [62]. А защо Мойсей не е казал, че Бог е рекъл да бъде небе, да бъде морв, но там той казва „сътвори”, а тук — „рече Бог”. Дали защочго при нас словото предхожда делото? Първо ние казваме, а [след това] действуваме. Той иска да ни покаже, че Бог най-напред действува, а след това говори. И [още] иска да каже, че делото божие е по-бързо от всяка дума. Когато [Бог] със своята сила създава материята, [Мойсей] казва: „сътвори”.
52
Когато пък [Бог] поиска да създаде всичко, [а] начало на творението беше светлината, [тогава Мойсей] използува подходяща дума. Първото [божие] дело бе светлината, а последното — [създаването] на човека. Първо чрез слово Бог създаде светлината, а накрая чрез дело — човека. [63] Бог започва творението със светлината и завършва със светлината.
А какво са светлината и човекът? Слушай! Светлината показва всичко съществуващо, а човекът е светлина на този свят. Влизайки [в него], той показва светлината на изкусността и светлината на сръчността; светлината показва пшеницата, а разумът открива как да се прави хляб. Естествената светлина показва гроздето, а светлината на мисълта — как да се приготви виното, което се съдържа в гроздето; [физическата] светлина показва вълната, а светлината на човешкия [разум] по какъв начин от нея може да се направи дреха; [физическата] светлина показва планината, а светлината на разума показва как от нея да се ломят камъни. Затова и Спасителят нарича апостолите светлина, казвайки: „вие сте светлината на света” [64]. Защо той ги нарича светлина? Не само за да им окаже чест, а за да им разкрие надеждата на възкресението. Както и светлината, като залязва вечер, не загива, а само се скрива, сиреч залязва, и след като е залязла, на сутринта отново се появява, така и човекът като че ли залязва, когато бъде поставен в гроб, откъдето ще възкръсне [оттам], дочаквайки деня на възкресението.
„Да бъде светлина.” Той съобщава за станалото, но не казва как е то станало. Защо ли казвам: „не казва”, когато и сам Мойсей не е разбрал как [е станало], но казва: „зная, че е станало, но не разбирам как е станало това.” Затова и нашият Спасител казва на апостолите: „на вас не е дадено да знаете времето и часа, [65] които Отец е запазил в своя власт” [66]. Това означава, че ние не можем да знаем времето и часа, но за господаря на [живота], който е сътворил времето и човека, искаме да узнаем откъде води той своето начало. Това аз казвам за арианите [67] и за несторианите и за другите еретици, които, макар и да не знаят как са станали [човеци], искат да разберат [тайната на] Христовото раждане.
„Рече Бог: да бъде светлина, и стана светлина.” О, свята и пречудна и велика сила и дивни чудеса! „Стана светлина. И нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ.” [68]
53
Но [те] бяха толкова суетни в своите помисли, че се помрачи неразумното им сърце, и говорейки, че са мъдри, оглупяха. Едни мислят, че небето е съвечно на Бога, [69] а други — че небето е самият Бог, който е без начало и без край, и който всичко е създал. [70] И колкото по-изострено бе зрението на суетата, [толкова] по-доброволно те ослепяваха за разума на истината. Други [пък] измерват разстоянията между звездите и [на тези от тях], които се появяват винаги на север, а освен това описват и онези, които са видими на южната страна, но за нас са непознати. Те разделят на много степени и полунощната небесна шир, и зодиакалния кръг. Те внимателно наблюдават издигането на звездите, задържането [им на едно място] и най-вече движението им по небосклона. [71] [Те наблюдават] за колко време всяка от планетите извършва една обиколка. [Но] те не можаха да овладеят единственото от всички изкуства — да познаят Бога, твореца на всичко и справедливия съдия, който за всяко нещо отдава заслуженото. Целият свят по необходимост ще се измени, [ще премине] от временния към вечния живот. И както животът на всяко същество минава бързо, така и човешкият живот е кратък, но той преминава към вечния живот.
Но тъй като началото по необходимост е споменато по-напред, то [онова], което естествено идва след него, започва своето битие във времето. [Мойсей], говорейки за това, казва: „В начало сътвори.” Трябва да се знае, че преди тези създания е имало нещо друго, което е разбираемо за ума, но остана невидимо за нас поради непосветеност и младенческо знание. Но те [т. е. еретиците] не можаха да разберат, нито да издигнат ума си до [такава степен], че това да им стане по-ясно и да познаят [Бога], нито съществуващият преди това видимо творение друг свят — небесните сили и служителите божии, които съществуват преди всички векове и са вечни. Бог, който е творец на всичко, създаде [едно] творение, една духовна светлина, която е красива за тези, които го обичат — имам пред вид безплътните, мислените и невидимите същества, целия разумен свят, който нашият ум не може да разбере ясно, нито пък да му изобрети име. С всички тях е изпълнен невидимият свят, както ни учи великият Павел, казвайки: „Понеже в това творение е създадено всичко— и видимото, и невидимото, и престолите, и господствата, и началата, и властите, и силите, и ангелските и архангелските началства.” [72] Когато пък
54
трябвало да се присъедини и този свят към съществуващия [вече], то той изпърво е като място за поучаване и възпитаване на човешките души, и след това, казано накратко, служи и за жилище на човека, в което се ражда и умира. [73] Началото на това създание във времето е [еднакво] с това на животните и растенията, които са в него, и които напредват, без някога да се спират. Не е ли така и с времето? Миналото вече не е ли изчезнало, а онова, което ще настъпи, все едно, в него ние не сме, а това, в което сме, не го усещаме как отлита. [74] Така също е и сприродата на възникващите [неща] — или растат, или западат и изсъхват, но да останат винаги едни и същи е невъзможно. Същото [се отнася] и до телата на животните и на растенията, които, като че са обвити в един течащ поток, са тласкани към раждане и тление; подчинени на [своята] телесна природа, те притежават особено свойство, което е сродно на притворяващите се неща.Затова и този премъдър автор, поучавайки ни, казва: „в начало сътвори”, сиреч това е начало на времето. Той няма пред вид преди създаденото, т. е. онова, което бе в началото, но говори за началото на видимото и познаваемото, [създадено] след невидимите и духовните твари.
Философите на този свят говорят твърде много за небето. Едни от тях казват, че небесното естество е съставено от четири елемента, тъй като [то], както и земята, има видим и познаваем образ. То [има] огън, защото е видимо, а останалите [елементи] са в смесено състояние. Други философи пък не приемат тези обяснения. Според тях съществува едно пето тяло, от друго естество, [което те наричат] ефир и което не е нито огън, нито въздух, нито земя, нито вода, нито една от простите съставки, нито вещ. Те смятат така, защото простите елементи се движат в права посока. Лекото се издига нагоре, а тежкото [пада] надолу, а което е и горе, и долу, притежава кръгово движение. Всяко просто [естество] при кръгово движение допуска отклонение. Неговото движение по естество е различно. Затова е необходимо, казват те, нещата да се различават и по същност. Но не е възможно небето да е съставено от първичните тела, които ние наричаме стихия, сиреч вещества, защото то се различава от тях и не може да има гладко и несмущавано движение; защото, който и да е от простите елементи, извън съставните, по своето естество има различно движение. Затова отначало съставното трудно може да се задър-
55
жи. Накъдето и да се движи, то не може да се задържи, ако бъде подчинено на едно и също движение, тъй като всяко от съставящите го неща се стреми [да се движи] според естеството си. Когато [ние искаме да] се изкачим постепенно [нависоко], чувствуваме се натоварени от земната тежест. Когато пък се спускаме надолу, се задържаме със сила, защото, обратното на нашата природа, се чувствуваме теглени надолу.
Враждебното отблъскване на елементите е началото на гибелта. Защото което се появява поради нужда и противно на естеството, то не е трайно и накрая всяко се връща, откъдето е дошло. Затова онези, които размишляват върху [тези неща], т. е. върху общото движение на елементите в едно цяло, казват, че не може да бъде така, и отхвърляйки мнението на първите фолософи, налагат своите измислици. Те приемат за небесно и звездно битие едно пето телесно естество. [75] А друг [философ], като отхвърля всичко, [започва] да поддържа [нещо] ново. Но ние нека ги оставим всички тях взаимно да оборват [своите] възгледи, и като се придържаме към Мойсеевото слово, да славим твореца Бога, който е сътворил небето и земята.
„В начало сътвори Бог небето и земята.” Защо ти, Пармениде [76], и ти, Талесе [77], говорите празни неща и ти, Демокрите [78], и ти, Диогене [79] говорите лъжи, като казвате, че въздухът и водата, и огънят [били първите елементи]. И като ги виждате съединени, натрупани и преплетени в злите и безчестните тела, защо вие приписвате на тези видими неща, противоречейки сами на себе си, творческа сила и продължавате да говорите много за това? И не ти ли е ясно, о, човече, и не е ли близо до тебе [това], което ти търсиш? Кажи и ти с великия Мойсей: „в начало сътвори Бог небето и земята”, и за всяко нещо ти ще откриеш подходящ завършек. И прослави единия Бог, владетеля на цялото битие, непричинената причина на всичко, [който е] едно безначално начало, безкрайна същност на цялото могъщество, творяща същност, стоящо над всяка същност и вечно съществуващо битие, безмерно блаженство и неописуема широта. Затова творецът на всяка същност е невидим, неописуем, неизследваем, светлина неизмерима и доброта непонятна. Той, беседвайки с Мойсей на планината, казва: „Аз съм вечно съществуващият.” [80] По този начин [той] даде име, което е по-достойно и по-подходящо от всички имена за неговата безначална и вечна същност.
56
Защо ти, о, човече, умуваш напразно и постъпваш неправилно? Ти твърдиш, че първопричина на всяко битие е водата, друг пък казва, че е огънят, трети пък — въздухът, след това земята, а друг път казваш, без да мислиш, че те всички заедно [са първопричината]. И не виждаш, че нито едно от тези неща няма разум, нито мисъл, нито душа, нито чувство. Как ти [можеш] да влагаш душа в бездушното, на което не са причастни нито ум, нито мисъл, нито слово. Ако това не можеш да разбереш, то за да славиш [тези неща], с какви ли не заблуди не си изпълнен. Как ти, Аристотеле, [81] [можеш] небесното тяло, което е видимо и за най-малките живи същества и за нашите слаби очи и което е разделимо и измеримо, да поставиш наравно с невидимия, недоведомия и неописуемия Бог [82] и да говориш, че то е без начало и без край и че е вечно. Още повече, че ти, като казваш това, го провъзгласяваш за единствен Бог и за причина, и за господар. Такъв е смисълът на твоите лъжливи думи, с които ти издигаш небето до безначалие и вечност, без да се замисляш до какво зло ще достигнеш, мислейки се за по-умен от другите. И как не си се усъмнил в своите думи, говорейки за [съществуването] на пето небесно тяло освен съществуващите четири стихии? Тези думи противоречат на [учението] на твоя учител Платон [83] и на първите философи и физиолози, [84] които приемат, че небето се състои от четири прости стихии, понеже то е видимо и неговата същност е [разбираема] за разума и е докосваема с мисълта. Няма нищо, казват те, което да е видимо без огън, нито [нещо], което би било разбираемо без земя. Но ако ти мислиш, че съществува пето тяло освен четирите, което има [и] различно естество, как ти не се въздържаш от плътското мъдруване, защото колкото и тънко да смяташ, че е то, и колкото да искаш, не можеш да го направиш по-тънко от безплътните и разумните души. Душите са като мисълта безплътни, невидими и недокосваеми, а небето е видимо и докосваемо и неговата същност е разбираема чрез мисълта. Колко по-малко може да се сравнява несравнимата, истинната първопричина и божествена същност, която е извън и над всяка същност, и да се каже, че Бог и небето са едно и също. Но небето е видимо и докосваемо. Ако човешките души, които са безплътни и разумни, са по-горе от небесното величество, което според твоито думи има телесна същност, то колко повече, безкрайна повече за нас е божествената красота, която е несравнима
57
и извънредно по-горе и която ничий разум не може да достигне. Ще рече, че небесното тяло и величество не е нито без край, нито без начало. То има както начало, така и край, както казва и твоят учител Платон: времето започна съществуването си с небето, заедно се появиха те, заедно и ще изчезнат. [85]
Да видим не е ли така: слънцето и звездите и месецът са ограничени по големина и размери, което и виждаме всеки месец, когато луната намалява и изчезва и светлината ѝ я напуска, както душата напуска [тялото], и тя като че ли се превръща в мъртво тяло. И слънцето често пъти понася загуби, както и луната, когато потъмнява. То, когато бива закривано, като че се задушава, понеже не може да дава светлина на света. Неговите страни са ограничени и имат край. То като че ли многократно умира и по необходимост само трябва да се стреми да стигне този край. За това говори и пророк Давид, който, обръщайки се към Бога, казва: „в начало ти, Господи, си основал земята и небесата са дело на твоите ръце. Те ще загинат, а ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят и като наметало ти ще ги промениш и ще се изменят. Но ти си все същият и твоите години няма да се свършат.” [86] Само на невидимия Бог той приписва безсмъртие и слава. Защото само той единствен е безначален и неведом и вечен по своето естество.
Наистина, Аристотеле, твоите премъдри думи са подобни на морската пяна, която още преди да е придобила форма, се разпръсва. Празни са те, защото на тези неща ти приписваш вечност, друг път пък сам отричаш това. Но истината бързо може да разпръсне твоята мъдрост. [87] Защото ти не искаш да кажеш заедно с Мойсей: „В начало Бог сътвори небето и земята.” И пак в [книгата] Изход Мойсей казва: „Имаше гръмове и светкавици и гъст облак на планината Синайска и силен тръбен глас.” [88] Тръбният глас ставаше все по-силен. И отново: „И целият народ чуваше гласа и [тръбите] и [виждаше] пламъка.” [89] [Мойсей] говори за глас, огън и тръби според обичая, защото това не са били истински гласове, пламъци и тръби, както той ги нарича, но някакъв нематериален звук, без форма. Но по божие желание [той трябвало] да изплаши сърцата на юдеите и извести и потвърди слизането на Бога на Синайската планина. Истинският глас е този, който изхожда от човешкия ум. Това означава дума, а на гръцки фони, т. е. фос ну, преведено на славянски, означава светлина на ума.
58
Но божественото Писание е нарекло гласовете и тътена, които тогава били чути, както е прието, звук. [90] Мойсей говори, че целият народ видял глас. Това той казва по навик, а не според истината. Защото не е възможно да се види гласът, а той може само да се чуе. Така е направил и пророк Давид, казвайки: „облаците издаваха глас” [91], като под глас разбира гърма. Както и на друго място говори, казвайки: „гласът на твоя гръм” [92] е като грохот, наричайки гърменето със същото име. Тътен-глас, както е прието, а не (според истината), както за това споменах и по-горе. И сега, когато премъдрият Мойсей казва: „и тъмнина беше върху бездната” [93], (пак) нарича мъгливата и мрачна гледка тъма по обикновеному, не строго, а по прилика. Предметите, макар по природа да не са тъждествени, обикновено стават тъждествени поради прилика в названията. Така е и при иконите, които са образи, изписани по стените, например човек, кон, лъв. Също и тези имена: човек, кон, лъв, са дадени по навик, а не че наистина е-точно така. Никой от [тези образи] не е наистина човек или кон или лъв, но само ги наричаме така, защото са подобни на истинските [същества]. И Мойсей нарича така не истинската тъмнина, а подобната на нея, възникнала чрез отнимане на светлината. Онази тъмнина, която по своята същност получава битие случайно, а не от само себе си, тя по-скоро е лишение от имане на светлина; тя е една слепота на зрението; тя е една дълбока бездна. Откъм горната страна имало мъглевини и мрачини и затова над нея царяла тъмнина. А въздухът, който е лек и се издига нагоре, се носи над водите от горния край, т. е. от небето, та дори до водната шир на земята.
Като птица се носи той, защото е лек. А когато св. Василий Велики говори, че Дух светии се носи над водите, това според него означава, че божият дух е свят. Това той подчертава. Други пък смятат, че това бил въздухът. Св. Василий споменава и за двете мнения. [94] Но ние смятаме, че Мойсей, когато казва: „Дух божий се носи над водите”, не говори за св. Дух, а за въздуха. Като казал това, все едно че е рекъл, че [духът] е от Бога създаден.Както е писано във втора книга на царете: „докато не се излее върху нея водата божия от небето” [95]. Под вода божия в Писанието се разбира [дъждът], който във вид на капки пада от облаците. Не бива да се мисли, че щом Мойсей казва: „и духът божий се носеше над водата” [96], че този божий дух е самият
59
Утешител и Господ. И пророк Давид, възхвалявайки величието на силата божия, казва: „той посипва мъглата като пепел, хвърля своя лед като трохи. Кой ще устои на неговия студ? Той изпраща словото си и всичко се разтапя; духне с вятъра си и води потекат.” [97] Като казва това, той не смята, че Син божий и Бог Слово не са едно и също, нито пък, че светият божий дух и самият Бог са едно и също, след като е казано: „подухне с вятъра си”. [Давид], като говори за словото Божие, има пред вид неговата воля, а като говори за „подухване на вятъра,” има пред вид южния [вятър], защото от тази посока идва топлината. Ние и сега виждаме, че където духа южният вятър, дните са топли. По същия начин, като казва: „Дух божий се носеше над водата,” той няма пред вид светия дух божий, а въздуха, защото той не е плътен по своята природа, а е прозрачен, лек и рядък и се разпръсва и движи във всички посоки.
„И рече Бог: да бъде светлина, и биде светлина.” [98] Кой е създал светлината, която осветява и краси цялото творение? Няма да приеме светлината на божествената любов (този, който не е познал) кой е създал светлината с такава природа, която е за всички нежна, приятна, радостотворна и полезна. Как можем да изкажем или да определим ползата от светлината. Светлината съдържа сама в себе си ползата и красотата на бездушната природа и блясъка на своето величие. Че светлината е била създадена проста и безтелесна, това става съвсем ясно, когато на четвъртия ден Бог създава светлинните тела като някакви два особени съда [99], казвайки: „да бъдат светилници на небесната твърд, (за да осветяват земята)” [100]. [Защото] те не притежаваха светлина и сега премъдрият устроител я създаде, тъй като тя бе необходима. Но той не е създал нещо, което вече го е имало, иначе не би казал: „да бъдат светила”, т. е. кръгли тела, показвайки [по този начин], че първосъздадената светлина е съществувала и без слънцето, т. е. както без кръгла форма и образ, така и без тяло; само и единствено чрез появяването и изчезването си по всемогъщата воля божия [тя] е създавала ден и нощ. Човешкият разум не може да проумее това! Най-после Господ и Бог и пречудният творец на всичко вложи мъдро в големите светила и в звездите светлина за голяма полза. И вложи я в големите тела, за да могат да даряват по равно светлина на всички човеци и никой да не [ги] смята и нарича Бог при вида на толкова преславни добрини. Затова
60
ги създаде съставени от светлина и кръг.Защото,макар често да виждаме как те намаляват и най-сетне напълно изчезват, [от тази гледка] мнозина могат да се полъжат да ги нарекат бог, да им се покланят и да ги почитат. [101] Следователно светлината отначало е била безплътна и едва по-късно ѝ бе дадена телесна форма, както и великият и богоносен Василий, проповядвайки, говори за светлината и за светилата. Аз смятам, че светлината е нематериална същност, [т. е.] че тя не притежава никакво тяло. Още поточно за това говори и св. Григорий Богослов [102] в Словото си за Нова Неделя, [103] в което той казва: подобаваше на великата светлина [т. е. на Бога] да започне творението със светлината, която прогонва тъмнината. Това той не показа в началото със съд или с кръг, както аз мисля, а без тяло и без кръг. Едва [по-късно] той я вмести в кръга, за да осветлява цялата вселена.
„И видя Бог, че светлината е добро [нещо].” [104] Не когато светлината бе създадена [Бог] видя, че нейното естество е [нещо] добро, но той знаеше съвсем точно какво ще бъде това, което иска да направи, преди още да го е създал. Ако тези от човеците, които притежават някакво умение, знаят предварително чрез мисълта си какво ще стане, макар с плътските си очи едва да догаждат [формата на изработвания предмет], колко повече е знаел каква ще бъде ползата от още несъздадената светлина господарят на всичко, който обхваща непознаваемото и държи и познава и предибитието. Той я създал, а нас ни учи да не се чудим, че е полезна, и да не се дивим на нейното сияние, но като преценим и като премислим, да кажем: ако тази светлина е създадена така добра от твореца, то добротата на [самия] творец е несравнима; тя е славна, и дивна, и чудна. Затова гледайки тази ясно видима светлина, ние не се удивяваме, защото мислим за другата светлина. Както обикновеният народ, който живее извън [стените на града], не е виждал облечения в дреха, пошита със златни нишки, княз, носещ на шията си златна огърлица, и препасан с пурпурен пояс, а раменете му обсипани с бисери и носещ златен меч, или ако би го видял изобразен на стената, украсен по същия начин, то колко би се удивили, мислейки [в себе си] и казвайки: колко хубав трябва да е той наистина, щом образът му е толкова прекрасен, [105] колко повече тези, които виждат красотата [106] на светлината, имат право [107] да се чудят и а мислите си да се издигат към създателя на светлината, да
61
му се покланят и да го славят, защото така хубаво е създал това творение. И ако съдим по тази светлина, с мисълта си познаваме и онази несравнима светлина.
Той рече: „и отдели Бог светлината от тъмнината и светлината нарече Бог ден, а тъмнината — нощ” [108]. Но когато [Мойсей] казва „раздели”, ти не [трябва] да мислиш, че те двете са били събрани в едно, нито пък да смяташ, че тъмнината като тъмнина е съществувала преди това, както и светлината. Не, при оттеглянето на светлината се появила тъмнината. Сиянието на светлината той е нарекъл ден. Когато [пък] тя изчезне, тогава въздухът остава без светлина и това [време] той е нарекъл нощ. В тези първи три дни чрез разпростиране и изчезване на първосъздадената светлина се появявали нощта и денят. Когато [Бог] вместил светлината в облите тела, тогава светлината на тези тела започнала да мери и нощта. Когато пак на Изток се появи слънцето, след като е преминало подземната половина на небето, тогава то, засиявайки с лъчите си, осветява цялата поднебесна земя и създава деня. Когато пък стигне отново на Запад, [109] то се спуска в подземната половина и скривайки своята светлина, създава нощта. Където няма светлина, настъпва тъмнина. Тогава целият въздух над земята става тъмен [и лишен] от светлина поради хвърлената от земята сянка. Прочее единствено светлината е причина за деня и нощта, защото на нея творецът е възложил да бъде граница [между тях]. Затова Мойсей казва: „И раздели Бог светлината от тъмнината.” [110] Тук той има пред вид разпростирането и изчезването на първосъздадената светлина. Затова той казва: „биде вечер, биде утро — ден един” [111]. Скриването на светлината, т. е. [нейното] залязване, той нарича вечер. Утро пък той нарича свършването на нощта.
Лишеният от светлина въздух е тъмен. Това негово [състояние] творецът е нарекъл нощ. Отхождането на сиянието на светлината назова вечер, а [времето] преди утрото — нощ. Тях двете той нарече „ден един”. Той ясно посочва, че дванадесет часа в нощта и [дванадесет часа] в деня са един ден. И рече: „биде вечер, биде утро — ден един” [112]. Наричайки деня и нощта „ден един”, той напълно премълчава названието нощ. Но тя не е създадена, а е сянка и липса на светлина. Затова тя се появява и отново изчезва; тя няма собствено битие, но потъва в небитие. При настъпването на светлината тя като сянка се оттегля без следа.
62
И отново настъпва, когато светлината се отдръпне. Ако някой каже, че тя е създадена от твореца [говоря за светлината], то той няма да е далече от истината. За потвърждение на казаното ще си послужа с [една] притча. Както ако някой княз, отивайки на война или някъде другаде извън царството си, [113] си оставя заместник [чрез когото] да съди и поддържа своята власт, [114] и когато той отново се върне, [заместникът му] няма повече никаква власт. И ако той прави това много пъти, т. е. да го поставя ида го отстранява, то винаги сам си е владетел и господар, и не загубва нищо от властта си поради [временното] си оттегляне. А наместникът му ще бъде винаги робски подчинен. Така и светлината със своето сияние владее целия въздух. И когато се оттегля при своето скриване и залязване, тя засиява пак на Изток. И така непрекъснато [115] като изгрява и