Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

 

Емил Георгиев

 

Люлка на старата и новата българска писменост

(Вместо резюме)

 

Големият съветски учен-славист проф. А. М. Селишчев нарече Македония „люлка на старата и новата българска писменост”. Това определение е правилно и точно. То обаче трябва да бъде разгърнато и показано със съответни безспорни и многобройни факти, доколкото търси да защити една голяма правда: за да заслужи даденото и название, тая земя трябва да е населена с будно българско население, с население, което е било в състояние да твори българската народностна и национална култура и което е участвувало дейно в целокупния живот на българския народ.

 

Настоящият труд е посветен на тая правда. Авторът му трябва да признае, че задачата му не е била особено трудна. Не е била трудна, защото фактите, които я решават, са наистина многобройни и при това не се нуждаят от какъв да е по-задълбочен коментар. Те бликат почти от всяка страница на старата и новата литература, създавана от верните синове на народа в най-важните моменти от неговия исторически живот. Срещат се често и в трудовете на големите другославянски учени и писатели.

 

Чуждият читател, който се запознава с тях, може би, би бил учуден от тяхната многобройност, но несъмнено би запитал: А защо тъкмо Македония трябваше да стане „люлка на старата и новата българска писменост”? И на тоя въпрос не е трудно да се отговори. Старобългарската писменост трябваше да се роди в Македония, зашото Солунският залив, който се врязва в нея, е бил врата за културата на християнското Средновековие. И естествено е било творците на старобългарската писменост — Константин-Кирил Философ, Методий, Климент Охридски — да излязат оттук. Намираща се близо до Солунския залив, към който се е насочила търговията на Новото време, и на пътя към Виена и други търговски и културни средища, Македония

 

343

 

 

е трябвало да стане „люлка” и на Българското възраждане, и на творците на новата българска писменост — Христофор Жефарович, Паисий Хилендарски, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Неофит Рилски, братя Миладинови и т. н. А за да бъде „старобългарска” и „новобългарска”, писмеността в Македония е трябвало да бъде творена от българи, населението на македонската земя е трябвало да бъде българско.

 

В заключение се налага да отбележим:

 

Ако резюмето трябва да покаже резултатите от труда, в случая можем да ги сравним с планините в Македония: високи, неразрушими! Кой би се осмелил да не ги види и да ги разруши? И може ли да се нарече учен този, който не ги вижда и се опитва да ги разруши? Що се касае до обикновения читател, той вижда добре планините и не се опитва да ги разруши.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]