Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

 

 

Предговор

 

Обръщането към историята, обща и литературна, не е само или дори не е преди всичко продиктувано от оная достойна за уважение човешка склонност, която наричаме любознателност и плод на която са много завоевания на човека изобщо. То въвежда в една жизнена за народите сфера, в която те спират пред първоизточниците на своето национално битие, пред силомера на творческия си гений, пред светлофара на бъдещето си развитие. Както историята, така и литературата подхранват съзнанието им, че представят една народностна общност, че са свързани от една участ, че съхранението и рационалното изразходване на народностните и националните сили им е давало и им дава възможност да решават големите обществено-икономически, политически и културни задачи, които са стояли и стоят пред тях.

 

Животът на нацията твърде често е бил застрашаван от плановете на открита агресия или на груби политически сметки. При осъществяването на такива планове често се прибягва до преиначаване на историята, за да бъде изведена част от един народ из неговата орбита, и до прекъсване на литературната традиция на националния език, като се налага насилствено литература на друг език. Историята, която уважава фактите, и литературната история, която разкрива литературната традиция, обаче винаги се противопоставят на опитите за разкъсване на националното единство, на агресията. Ето

 

5

 

 

защо те са колкото ненавистни на зложелателите на нацията и на агресорите, толкова и необходими за възстановяване на националната и международната правда, за възстановяване законите на хуманността, която иска да гради между човешките отношения върху една здрава основа, за възстановяване правата и на науката и културата, които не биха били такива, ако понасят неистините.

 

Онези, които се обръщат към българската обща и литературна история, за да ги деформират, да заличат съществени черти на нашия народ, на неговите представители и на техните дела, може би мислят: „Малък е българският народ, лесно ще се справим с поставената задача!” Но те се лъжат... Общата и литературната историография, които възкресяват историческото битие нет българския народ, обхващат едно развитие, което навлезе отдълго вече в своето второ хилядолетие. При едно тъй продължително развитие българската народност и нация са очертали напълно своя ръст, своите особености и своите въжделения. И напразни остават усилията за заличаване на съществените черти, за които стана дума. История и литература ги представят с необикновено голям брой свои страници, убедително, ярко, мащабно. Авторът на настоящия труд няма друга цел освен да изпълни своя дълг към тях, като ги покаже в истинския им вид и възстанови тяхната правда.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]