Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

 

 

Г. През погледа на славянските писатели

 

5. Братя Миладинови в чешката и полската литература

 

 

Прекрасните образи на братя Миладинови — на народни дейци, просветители и борци за правда и свобода, за които жертвуват живота си — оставят трайна следа в съзнанието на съвременниците и близкото поколение — не само българи, но и други представители на славянския обществено-културен живот, които са били дълбоко покъртени от трагичната им гибел. И не е чудно, че значителни писатели им посвещават свои произведения, в които образите на братята заживяват в съгласие с прорицанието на великия ни поет, че певци песни пеят за падналите в борба за свобода.

 

Най-напред най-близкият съратник на братята Райко Жинзифов в стихотворението „Вдовица”, написано непосредствено след смъртта им, се е опитал да изрази скръбта си, като я извая в лицето на вдовицата на Димитър Миладинов с всичките нейни нюанси — до отчаянието и клетвите. Поетическото му безсилие обаче не му позволява да създаде желания образ на скръбта и той преминава към бледо регистриране на черти от личностите, подвизите и заслугите на тези, които са я извикали:

Запалени свещи държейки,

на българи път те светейки,

без хитрост, без гордост, без злоба

и себе си верни до гроба.

 

За 20-годишнината от трагичната смърт на стружките братя Иван Вазов написва в 1882 г. известното си стихотворение „Братя Миладинови”. Включвайки стихотворението си в сбирката „Епопея на забравените”, народният ни поет постави двамата дейци в редицата на възпетите от него Паисий, Раковски, Левски и т. н. В тая ненадмината книга на прослава и патриотично въодушевение, която представя един истински пантеон на безсмъртните дейци от епохата на Възраждането ни.

 

326

 

 

Вазов извайва монументални техните образи и разкрива величието на приноса и подвига им в оная бурна епоха, лишена от правда. Братя Миладинови загиват,

защото в един век, за правдата глух,

разбуждаха смело народния дух . . .

 

Последната тяхна мисъл е отправена към отечеството ведно с горещата изповед на синовна обич:

И вече обзети от гробния хлад,

те пращаха сбогом на божия свят

и шушнеха тихо с гаснееща сила:

„Как много те любим, Българио мила”

 

За 25-годишнината на братя Миладинови написва голямо стихотворение предният чешки поет Сватоплук Чех, чийто талант на поет се родее с таланта на Вазов.

 

Сватоплук Чех (1846—1908) е един от най-значителните и най-популярни чешки поети изобщо. Схващайки своето призвание на поет като певец на нравственото и обществено усъвършенствуване на чешкия народ, той се явява носител на прогресивни идей.за чешкия народ през последната четвърт на XIX в.: на идеите за социална справедливост, на задълбочена любов към отечеството, на славянската идея — опора за малкия народ, на стремежа на чешкия народ към политическа независимост. Идейният мир на поета е определен от оформянето му като патриот-демократ и славянофил, а поезията му е най-вече романтична, продължаваща традицията на чешкия будителски романтизъм.

 

В цялата поезия на Чех прозира поетът на тенденцията и на проблемите: сюжетът е подбран и разработен така, че да даде възможност за проява на големия реторичен талант на поета, за богато и многобагрено описание, за дискусии на героите, красноречиви и полетни, върху най-разнообразни въпроси. Във връзка с тоя характер на поезията му е и грижата на поета за формално изразяване на проблемността, за внушаемост и за широко разгъната описателност. По богатство, елегантност и цветистост на стиха рядко друг чешки поет може да съперничи на Чех.

 

Поезията на Сватоплук Чех е изобщо борческа поезия: Чех се бори с нея за свобода и социална правда, той бунтува с нея народа да смъкне всяко иго, да си изгради бъдеще на свобода, благоденствие, щастие. Ето защо той се въодушевява и от борбата за свобода, която води братският български народ, а освен това и от борбата на Русия за неговото освобождение.

 

327

 

 

Към робските страдания на българския народ, към борбите му за освобождение и към величествения поход на руските братя за неговото освобождение са обърнати стихотворенията и поемите му „Орелът на Балкана”, „Всеки си ими своя нрав”, „Ханджар”, „На гроба на Хавласа”, „Зимна нощ”, „Славия” и др.

 

Между този вид произведения се нарежда и стихотворението  „H a  б р а т я  M и л а д и н о в и”,  възникнало в средата на 80-те години на XIX в. [1] Наред със стихотворението на Иван Вазов, то е най-значителното стихотворение, посветено на паметта на чутните македонски братя, загинали за развитието и свободата на България.

 

Чешкият поет дава най-напред картината на мрачния турски затвор, в който гният двамата братя. През здравата тъмнична мрежа на прозорчето се вижда само малка ивица от небето. Ръцете на затворниците са вковани в тежки вериги и всяко движение предизвиква трясъка на метала. Тоя трясък звучи като суров присмех:

Ой, безумци, мъртвия народ от роби

вий поискахте да възкресите из позорен гроб

със ръката си безсилна? Днес веригата я стяга,

а народът ви погребан е навеки:

тялото му гордият Осман в праха премазва,

а духа му е задавил грък лъстив.

 

На тоя присмех братята отвръщат със светла вяра: че българският народ ще преодолее пагубните сили. Тоя народ е живял наистина в тесен гроб, но вярва в себе си, в своето близко спасение. И нека веригата се впива в слабата ръка, сто други ръце ще се заловят за делото на спасението. Духът на измъчения народ живее, живее и ще победи свирепия убиец

 

В следващата дванадесетстихова строфа е охарактеризирано делото на братя Миладинови. Те са чули да бие здравото сърце на народа, промълвил им е неговият жив дух из дивните му песни, в които звучи славата на прадедите и кълне новият живот на внуците, и те събират тези скъпи следи на прадедите и сочните цветове на новата пролет. И из тях — говорят братята — сме лели в душите сластна вяра, в народа разсявали сладките надежди,

че над българската волна, щастлива нива

звездата на славата пак ще затрепти.

 

 

1. Виж Bratřím Miladinovům, Menší básně, II, Sebrané spisy Svatopluka Čecha, díl XXIV, v Praze 1909, c. 111—113.

 

328

 

 

Така в горчивата мъка братята се тешат със засъхнали, изгарящи от жажда уста. Коварният тъмничар със зла усмивка на уста им подава чаша — чаша с отрова, и на гърдите на гаснещия Димитър скланя глава умиращият Константин.

 

Палачът тържествува, народът по-надолу скланя измъчена глава и по-нататък влачи омразните окови. Чех не спира дотук. Той чувствува нужда да разкрие края на тиранията, да покаже братската помощ на руския народ, великото му освободително дело, да внуши на читателите си вярата в „деня на спасението”. Духът, който защищава потъпканите права и събаря троновете на тиранията, подбужда силата на северния брат за славно дело и той загърмява по Балкана така, че Стамбул из основи затреперва. Погива варварската мощ на османството и за България настава великият ден ...

 

Чех завършва стихотворението си с прослава на братята-мъченици, чиито имена ще бъдат славени винаги с гореща благодарност от щастливото семейство на свободните българи („Bulharů volných št’astnou rodinou”).Тая двойна звезда ще им свети във всяка бъдеща борба и ще говори, че хиляди убийци не ще унищожат народа, който има възвишени синове, готови да страдат и умрат за своите братя, за отечеството си.

 

Поет на патоса и тенденцията, Сватоплук Чех разкрива смисъла на страданието и смъртта на братята, за да въодушеви за патриотичен подвиг и борба с угнетителите, за светла вяра в победата на правото и свободата.

 

Един полски писател, Вацлав Володзко-Сахи-бей издава в 1884 г. роман „Кървавата придобивка”, в който извежда като герой Константин Миладинов.

 

Вацлав Володзко, псевдоним Вацлав Кошчиц, турско име Сахи-бей (1831—1904) е днес почти напълно забравен писател. Участник в полската националноосвободителна борба, той е емигрант в Турция след Януарското въстание. Тук работи като инженер по пътищата и мостовете и има възможност да се запознае с нашия народ. Развива доста голяма книжовна дейност като сътрудник на списания и автор на отделни книги. Взема участие в основаването на „Конфедерацията на полския народ”. Както личи от романа му „Кървавата придобивка” и особено от дейността на героя на тоя роман Болко бей, поляк-инженер, зад когото вероятно се скрива авторът, гостоприемството и съюзът с Турция не са за него пречка да съчувствува на освободителната борба на българския народ.

 

Между немалкото печатани работи на писателя („Изток. От Стамбул до Ангора”, 1874, „Сизифов труд”, роман, 1876, „Избраници на съдбата”, роман, 1882, „Божията хармония”, роман, 1882, „Из потайностите

 

329

 

 

на Изтока”, картини и скици, 1886, и др.) е и романът  „К ъ р в а в а т а  п р и д о б и в к а”.  [2] Действието на тоя роман се развива в средата на 60-те години. Авторът отразява живота и борбите на българи и албанци срещу общите им угнетители.

 

Пред готвеното въстание враждуващите помежду си албанци от различни племена и различните вероизповедания се обединяват, а се обединяват и с българите, които също подготвят въстание. Като водач на българите въстаници е изобразен историческият Константин Миладинов, наричан в романа Коста-капитан. Той работи за сдружаването между българите и албанците в борбата по нареждане на букурещкия комитет, начело на който стои сам Раковски.

 

Доста обширно се рисуват въстаническите действия на албанците и българите. Националноосвободителната борба в Македония обаче е обрисувана произволно, обрисуваните епизоди не се градят върху действителни случки и събития, дори не дават вярна картина на състоянието в Македония от онова време. И водачът на борците-българи Константин Миладинов има твърде малко общо с историческия Константин Миладинов. Преди всичко, когато се развива действието на романа — около 1865 г., братя Миладинови са вече покойници. Освен това Сахи-бей не се впуща да разкаже жизнения подвиг на Константин Миладинов, заради който живее в паметта на своя народ и на славянството. Полският автор само поменава, че Константин Миладинов е бил поет и фолклорист. Той го превръща във водач на хайдути, който смело и умно подготвя въстание заедно с борците от албанската националноосвободителна борба и от чието име угнетителите треперят. Сборникът народни песни, както и трагичната смърт на братята от Струга разнасят имената им широко по славянския свят и Сахи-бей е използувал славното име на Константин Миладинов, правейки тоя голям народен деец водач на освободителната борба на българите от Македония.

 

В романа на Сахи-бей българските патриоти са принудени да водят борба и с гръцките панелинистични домогвания, представител на които е гръцкият консул в Битоля Темистокъл Топрокакис. Коварният гръцки дипломат предава българските въстаници на турците, като с хитрост разкрива тях и техните действия. Накрай жертва на неговото предателство става и сам Константин Миладинов. Предаден от гърка, Константин Милади-

 

 

2. Krwawy dorobek. Powieść z zycia albańsko-macedońskiego przez Sahi-beja, Warszawa, 1884. Виж за романа Б. Пенев, Приятели на България в Полша, Свободно мнение, II, с. 73 и Ц в. Романска-Вранска, Константин Миладинов в полската литература, Македонски преглед, год. XI 1938, с. 108—141.

 

330

 

 

нов умира в турската тъмница заедно с брат си Димитър. Трагичната смърт на братя Миладинови Сахи-бей предава вярно: както известява мълвата, те умират „от неестествена смърт”.

 

Освен с произволни епизоди от борбата на българи и албанци действието на романа се изгражда и с романтични преживявания на вождовете на борбата, българина Коста-капитан и албанеца Емин-бей, и две млади девойки, Еленка, българка, и Розина, от полско-италиански произход, които угнетителите искат да похитят. Преследването на Еленка, дъщеря на воденския търговец-патриот Трайче Йован, от воденския каймакамин и свързването ѝ по-нататък с Константин Миладинов представя дори централна сюжетна нишка на романа.

 

Сахи-бей рисува с обич и зачитане българските и албанските борци. Те всички са положителни герои, предани на делото патриоти. Коста-капитан (Константин Миладинов) запленява и със своята смелост, и със своя ум, и със своето благородство. Още в първата среща на читателя с него авторът го характеризира като човек, поет и патриот: само от говора му можело да се познае неговата поетическа склонност; една необикновена сила на духа го издигнала над окръжаващите го; разпаленият патриот у него се чувствувал повече и от писателя и журналиста; ето защо и застанал начело на хайдушка дружина.

 

Нему подобен е и неговият близък другар хайдутинът Пушка, надарен с всевъзможни дарби и качества. Той е прекарал в планините десетки години, винаги успявайки да се измъкне от „ноктите на смъртта”, за да се вие като орел над балканите и да търси жертви между неверните. По-стар е от Коста-капитан и е привързан към него като баща към син. Коста е главата, Пушка — очите, ръцете и нозете.

 

С прекрасни черти, макар понякога чужди на нашата действителност, е обрисувана и Еленка, която авторът свързва с любовно чувство с Константин Миладинов. Тя е хубава и разумна девойка, която вярно обича своя спасител и любим; след неговата смърт постъпва в манастир.

 

Смели и благородни са и албанските борци и това авторът показва добре, като оставя накрай между тях Розина, консулска дъщеря и графиня, която отхвърля предложението за женитба на гръцкия консул в Битоля.

 

Макар и да е бил на турска служба, Сахи-бей не поставя поробителите в благоприятна светлина. Те угнетяват, похищават и борбата срещу тях е напълно оправдана. За Сахи-бей обаче не излиза на преден план тиранията и варварството, какъвто е случаят например с чешките писатели, разработили български сюжети; полският писател се интересува повече от свободолюбивите стремежи на българи и албанци. Като представители на

 

331

 

 

господствуващия турски слой са очертани образите на Хюсни-паша и Хюсеин.

 

У Сахи-бей изобразената борба не е борба между представителите на две религии, а борба на угнетени срещу угнетители. На фронта на угнетителите той нарежда представители на различни религии: православни, мохамедани, католици. Угнетените се сдружават в обща борба, въодушевени от един и същ идеал. Християни се влюбват в мохамелани, мохамедани — в християни.

 

Като помощник на поробителите Сахи-бей е обрисувал освен гърка Топрокакис, предал Константин Миладинов на турците, и един български чорбаджия — милет векила Петко. Той е неблагороден и алчен представите на онзи слой, който се свързва с поробителите, за да богатее и да властвува.

 

В действието наред с българи и албанци вземат участие представители на западните държави, които подпомагат въстаниците, и един благороден поляк-инженер,Болко-бей (зад когото навярно се скрива сам авторът), който спасява борци от освободителното движение, за да загуби накрая поради това мястото си на турски инженер.

 

Авторът дава доста описания на македонските селища и природа и на обичаите на населението в Македония, които, макар и не винаги правдиви и типични, [3] свидетелствуват, че той е бил в македонските краища. По-подробно са описани Битоля, Воден, село Баница.

 

Картината, която Сахи-бей представя в своя роман, е доста сложна. Той води читателя из градове и села, на селския мегдан, където македонските българи извиват своето кръшно хоро, и в дипломатическите салони, където се чертаят планове и се кроят козни, на хайдушки сборища и в мохамедански хареми. Проявява при това склонност към романтични похвати: сюжетната нишка — преследването на девойка, която бяга и се укрива и се влюбва в своя спасител — припомня за романтиците-романисти, хайдути излизат в дрехи на дервиши, жени — в мъжки дрехи и т. п. При това авторът сам се вълнува от преживяванията на своите герои и тонът му често е повишен.

 

Сахи-бей написва своя роман, за да даде израз на националноосвободителната идея, която го вълнува. Нито познанието на представената действителност, нито писателският му талант достигат, за да даде едно вълнуващо, пълнокръвно, с правдиво изваяни образи художествено произведение. Но макар и забравен вече в полската литература, В. Володзко-Сахи-бей оставя траен спомен в историята на българо-полските литературни връзки: при преглед на тия връзки той е бил и ще бъде поменаван и разглеждан.

 

 

3. Сравни Цв. Романска, посочената студия, Македонски преглед, XI, с. 140.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]