Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

 

 

Г. През погледа на славянските писатели

 

3. Кирил Пейчинович в чешкия разказ

 

 

Сред образите, изведени в чешката литература от друга славянска среда, литературният историк среща с особен интерес един от тях, в чиито черти открива чертите на ранния възрожденски писател Кирил Пейчинович. Тоя писател е послужил като прототип на едноименния герой — отец Кирил — от разказа „Илия” на писателя Прокоп Хохолоушек.

 

По свое време Прокоп Хохолоушек (1819—1864) е бил ценèн като „пръв чешки романописец” [1], бил е наричан чешки Валтер Скот, със своето писателско дело той е будел стремеж у чешкия народ към свободен живот. Като писател, журналист и политически деец той е работил за народа, от който никога не се е отделял и в който винаги е вярвал. Поради това е търпял насмешките на „аристократичните” критици и писатели, които — без да разбират величието, съдържащо се в техните думи — са го наричали „литературен пролетарий” [2]. Най-сетне Хохолоушек правилно разбира сложилия се в епохата на Чешкото възраждане комплекс идеи под названието „славянска взаимност”. Той пръв отива сред южните славяни, за да се запознае с техния живот и техните борби,за да заговори за тях въз основа на собствени наблюдения, макар и като писател-романтик.

 

Сюжетно литературното дело на Хохолоушек се разпада на два дяла. Единия дял образуват произведенията със сюжет из чешката история, а другия — произведенията с южнославянски сюжети.Бележитият чешки възрожденец Франтишек Палацки определя значението на историческия роман за епохата така: „Един Валтер Скот за нас сега има по-голямо значение от пет Жижковци ...” Хохолоушек се отнася към миналото с разбиране и го

 

 

1. Prokop Chocholoušek, Feuilleton, Rodinná kronika, 1864, sv. V, č. 1, с. 10.

 

2. Пак там, същата страница.

 

312

 

 

използува, за да буди патриотични пориви у съвременниците си, като показва смели патриоти, борци, пълни с енергия, обхванати от гореша любов към свободата и отечеството. Както с тези си произведения, така и с произведенията си с южнославянски сюжети той е един от първите, които отразяват в чешката литература стремежите и борбите на чешкия народ за свобода.

 

С произведенията, в които обработва южнославянски сюжети, Хохолоушек открива нов източник за чешката белетристика. Те се четат не само от чехите, но и от другите славянски народи. Сърби и хървати твърдят, че най-добри техни епици са Гундулич, Мажуранич и Хохолоушек. [3]

 

Редица произведения с южнославянски теми Хохолоушек започва с „Черногорци”, 1843. По-нататък, в 40-те, 50-те и 60-те години, той публикува в списанията „Квети”, „Поутник”, „Весна”, „Лумир”, „Родинна хроника” и др. 16 разкази и повести, които по-късно биват издадени в три книги с общ надслов „Юг”. [4]

 

В едни от тези разкази и повести — „Поле Косово”, „Милева”, „Ангора”, „Последният босненски крал”, „Венецианска сватба” — са пресъздадени моменти от поробването на сърби и босненци от турците и напразните усилия на последните да подчинят и черногорските юнаци; в други — „Харач”, „Круса”, „Гибелта на Сули”, „Хайдути”, „Некибе”, „Агапия”, „Илия” — са дадени картини от робското страдание и борбите срещу угнетителите на сърби, босненци, българи, гърци и албанци. При написването на своите разкази Хохолоушек е получил някои мотиви от известната История на южнославянските народи от Йоан Раич и познатата История на Черна гора от Сима Милутинович, но много повече материал му дават пътеписите на европейски автори, посетили Отоманската империя, и сръбските народни песни. [5] Разбира се, решително значение има собственото му пребиваване у южните славяни, непосредственото му запознаване с техния живот и балканската природа. И целия материал са оплодили неговата богата фантазия и неговият стремеж към свободата и омраза към тиранията. Той създава с много обич и въодушевение образите на борците срещу беззаконието и тиранията и с много гняв и ненавист образите на угнетителите. Действието на разказите и повестите му се води от жертвената любов и безпределната омраза на неговите герои — любов към свобо-

 

 

3. К. Dоbеš, Prokop Chocholoušek, Praha, 1949, с. 28.

 

4. Jih, Historicko-romantické obrazy z dějin jihoslovanských.

 

5. J. Máchal, Chochološkův „Jih” a národní písně srbské, Rozpravy filologické, věnované Janu Gebauerovi, Praha, 1898, c. 25 сл.

 

313

 

 

дата и отечеството и омраза към робството и своеволието на тиранията. Безправие и безчовечност унищожават красотата на живота, но залог, че човечествотото ще се спаси от тях, са героичните борци, които и най-мрачната робска действителност откърмя. В класовото общество, в което Хохолоушек живее, винаги има два свята — на потисници и потиснати, но тия два свята още по-ясно се очертават в условията на османското робство под бейове, паши и аги на Балканите. Единият свят — на потисниците — е отвратителен, извиква желание за борба на живот и смърт, другият свят — на потиснатите — буди безпределна симпатия и понеже е многочислен и готов на всяка жертва, за да отърси робската верига, буди и вяра в по-светло бъдеще на човечеството. Представителите на първия свят са хищници, тъпи и развратни полухора-полузверове, представителите на втория свят са светли образи, високо хуманни, достойни за живот и обич.

 

Цялото действие на Хохолоушековите разкази и повести се развива сред дивата, романтична балканска природа, която Хохолоушек е опознал непосредствено. Спазвайки нейния колорит, чешкият автор разказва за вековните стремежи на народите към свобода, дава израз и на стремежите на своите чешки съвременници към живот без национално и социално угнетяване.

 

Разказът  „И л и я”  е едно от ранните произведения на Хохолоушек. Той бива отпечатан през 1846 г. в сп. „Квети” с подзаглавието  „С ц е н и  и з  Б ъ л г а р и я”. [6]

 

Разказът представя страничка от многолетните тежки страдания на населението на Македония.

 

Картината на робството, създадена от писателя, е ужасна: навсякъде владеят произвол и безправие. Поробителите разполагат с живота, имота и честта на поробените. В центъра на разказа е поставена съдбата на неговия главен герой Илия, но с тая съдба се преплита органически и съдбата на отец Кирил, чийто прототип е Кирил Пейчинович. Илия иде при отец Кирил в Лешочкия манастир „Св. Атанас”, на който последният е игумен, за да разкаже трагедията, която е изживял, и да поиска благословията му, решил да стане хайдутин. Поробителите — разказва Илия — са убили бащата и братята на неговата годеница, а самата нея са изнасилили. От преживения ужас девойката е полудяла. На изповедта на момъка отец Кирил, който е представен като 120-годишен старец, отвръща със своя изповед. Той е изживял подобна трагедия преди 100 години. В момента

 

 

6. Ilia, Sceny z Bulharska, Květy, 1846, s. 35, 36, 37, с. 137–151. Виж и Sebrané spisy Prokopa Chocholouška, Jih, III, v Praze, 1911, с. 112—121.

 

314

 

 

на сватбата му поробителите нападнали черквата, избили мъжете, изнасилили жените и девойките, залели с кръв и осквернили всичко. Паднал покрит с рани между труповете, Кирил останал единствен жив свидетел на варварския произвол. След преживения ужас той се поселил в манастира, в който двамата герои доверяват един на друг съдбите си, и всекидневно се молел на бога да изпрати отмъщение на насилниците.

 

Срещайки своя герой Илия с игумена на Лешочкия манастир отец Кирил, чешкият писател е съпоставил два свята: света на 120-годишния старец-духовник, който мисли, че с молитви ще спаси своя народ, и света на младежа, който става хайдутин. Авторът е нарисувал сдна твърде внушителна сцена, за да покаже двата свята:

 

„Отец Кирил се замисли и след известно време попита сякаш сам себе си: „Но къде свети за нас звездата на надеждата?”

 

Илия се изправи, побутна на страна червения си фес, подпря си левицата на кръста и по тоя начин откри кинжала си, забоден в пояса му, протегна десницата си към небето и с пламтящи очи заговори така:

 

„Слънцето всекидневно разлива своите пламъци над България и сгрява мъжките гърди, но нашите майки смесват своите сълзи с утринната роса, а техните деца стенат в робство при залязването на слънцето, ето защо нито Босна, нито България не видяха освободителите; обаче вече небесният огън впръсна своя искра в някои гърди и ако бог е с нас, ще повалим полумесеца от минаретата на джамиите на нашите мъчители и в развалините на собствените си сгради ислямът ще погребе своето сурово владичество.” И като за потвърждение на тези думи удари с юмрук по дървените перила, така че къс от тях с трясък полетя надолу.”

 

Хохолоушек създава в разказа си както „сцени” на нови произволи и трагедии, така и „сцени” на отпора на поробения народ. Докато отец Кирил загива като мъченик, Илия загива в борбата с поробителите.

 

Когато Илия напуща манастира и се отправя за Шар планина, срещат го група спахии на коне. Те се връщат от пиршество, полупияни, весели. Илия не ги срещнал с поклон и те един след друг препускат конете си върху него. Конете обаче го прескачат, той остава невредим. Застъпва се за него един турчин — другите са „потурчени босненски аристократи”. Илия пресреща с другарите си хайдути спахиите. Избиват всички, оставят жив само турчина, който се е застъпил преди това за Илия. Освободеният турчин отива в Тетово (Лешочкият манастир, в който започва действието на разказа, се намира при град Тетово) и вди-

 

315

 

 

га на крак властите и мохамеданите. На Бъдни вечер започват кървави изстъпления в Тетово, където иде и хайдушката чета на Илия. Кървавата борба продължава в Лешочкия манастир. Агата на Тетово и хората му нападат манастира, за да го ограбят. Те улавят отец Кирил, единствения обитател на манастира, и го окачват надолу с главата, за да им даде скритите в манастира пари на християнското население. Когато отец Кирил упорито твърди, че отдавна вече никой не е донасял пари в манастира, запалват сламата от леглото му под него и го изгарят жив. Пристигат хайдутите начело с Илия. Започва неравна борба, в която падат агата, Илия и неговата годеница.

 

Както дава да се разбере със самия текст на разказа и с бележки към него, Хохолоушек е използувал за неговото написване съвременни случки. Разказът започва с думите: „Бе през  декември 1843 г. ...” и завършва с думите: „Такъв бе празникът Коледа в Тетово през 1843 г.” В бележка към текста Хохолоушек говори: „Това  п р а в д и в о [7] събитие разказваме само накратко, без всякакво многословие, за да не помисли някой, че преувеличаваме по писателски.” Съобщенията, които прави в тоя смисъл Хохолоушек, несъмнено имат за цел да засилят впечатлението от разказа. И Шар, и Тетово, и Лешок действително са съществували и съществуват. Съществувал е и първообразът на отец Кирил: по времето, когато Хохолоушек посещава южните славяни и отнася действието на своя разказ, в манастира „Св. Атанас” в с Лешок все още е бил игумен книжовникът от Възраждането Кирил Пейчинович, вече твърде стар (той умира в 1845 г.). Всичко това не значи, разбира се, че Хохолоушек е създал едно реалистично произведение и че е извел и образа на отец Кирил в цялата му реалистична правда. Реалистичният метод на творчество не е присъщ на Хохолоушек. Той взема черти от действителността, за да ги включи в романтично напрегнати епизоди и романтично изваяни образи. Епизоди и образи са заострени в една или друга посока. Героите са разпределени в две групи: положителни — на угнетените, и отрицателни — на угнетителите. В това отношение „Илия” ни спомня „Нещастна фамилия” на Васил Друмев.

 

Отец Кирил принадлежи на първата група образи. Макар и да е представител на отреченото старо поколение, което чака наказание за насилниците и правда и свобода от провидението, той е характерен, честен, силен духом старец. Сто години той е верен на своята годеница и с нейното име на уста умира. Сънародниците му доверяват своите съкровища, той им ги съхранява. Пре-

 

 

7. Курсивът е на автора — Хохолоушек.

 

316

 

 

минал мъченически път в живота, накрай той благославя борците — хайдутите.

 

С въведените „сцени” и образи чешкият писател сполучливо е представил страданията на поробения народ. Но освен със „сцените” и образите и с авторската си намеса той разкрива тези страдания. България е клета, окаяна, „плаче”. За декемврийския вятър в разказа си говори: „Хладният, вятър повя от Балкана и ломейки се в тетовските стени, виеше тъмно, като че ли плачеше с клетата България.” На своя сватбен ден младият някога Кирил се радвал, „забравяйки, че българинът няма право на радост”.

 

Като показва страшния гнет и произвол в един кът на Европа, Хохолоушек хвърля несъмнено най-тежък укор не само върху ония, които ги упражняват, но и върху ония, които ги търпят, които позволяват те да бъдат упражнявани. В своя разказ чешкият автор изразява явно негодуванието си към бездушна капиталистическа-колонизаторска Европа, която търпи такова страшно робство, каквото е робството на българите, а също така несъмнено и робството на чешкия народ. „Там в чужбина — пише Хохолоушек — никой не съчувствува на клетия българин, който трябва да жертвува своя имот и жена по знак на затъпелия турчин, като че ли е роден да страда за греховете на целия свят.”

 

Образът на отец Кирил е вплетен в един сюжет, който протича бързо, в едно действие, което е напрегнато, в един разказ, езикът на който е силно емоционален. Произведението, което извежда образа на отец Кирил, въздействува с онзи трагизъм, който е характерен за живота на поробения в османската империя народ в онова време и изображението на който има за задача да преобрази съвременната действителност.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]