Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

 

 

Б. През нов живот към нова литература

 

5. Братя Миладинови. Възрожденски дейци, най-свидни жертви на черковната борба

 

II. С народната песен против духовното и политическо робство

 

 

В писмо до кукушани от 1857 г. Димитър Миладинов сочи като доказателство за народността на населението в Костурско наред с неговия език и неговите песни. Мисълта, че народните песни разкриват характера на населението в една страна, става импулс за братя Миладинови да съберат и издадат своите забележителни  „Б ъ л г а р с к и  н а р о д н и  п е с н и”,  за да покажат на цял свят както народността на съотечествениците си, така и богатото им творческо дарование. В една епоха, в която народната песен се цени особено високо, чрез дейността на Миладинови тя получава задачата да стане оръжие против духовното и политическо робство.

 

Народната песен е била близка на братята, свързани със здрава връзка с народа. Собствената им майка е знаела огромен брой народни песни. Народната среда, в която са живеели, чудната песен, каквато книжовната ни поезия по онова време не познава, нуждата от поезия на народен език са подсетили братята да се заловят за своето дело. Но насърчение е дошло и от вън. В 1845 г. в Охрид пристигнал руският учен славист проф. Виктор Григорович. Димитър Миладинов го отвежда в бащината си къща в Струга. Проф. Григорович поискал от майката на Миладинови да му изпее „болгарска песма”, която си записал. Влиянието на Раковски върху Миладинови също ги е навело на мисълта да събират народни песни и да ги използуват в своята патриотична дейност. Както е известно, Раковски широко използува народното творчество за пробуждането на националното и революционно съзнание на нашия народ. Ко-

 

179

 

 

га братя Миладинови се запознават с идеите на Раковски е трудно да се каже. Но че се запознават с тях рано и ги усвояват, говори писмото на Димитър Миладинов до кукушани от 1857 г. Тук Миладинов определя българския език в съгласие с Раковски като „славянопелазгически” и като един от най-древните и богати езици в Европа.

 

За да бъде убедително свидетелството на замисления сборник с народни песни, че се е запазила „кръвта цела българска блага”, както Димитър Миладинов се изразява в една дописка до „Цариградски вестник” от 1860 г., нужно е било да се съберат за него много песни и по възможност от всички или поне от повече български краища. Да се съберат много песни не е било трудно, тъй като народът ни в оная епоха в песни е изразявал чувствата си и възсъздавал преживяванията си и образите, които са молепсвали въображението му. „Богатството от песните е неизчерпаемо — пише Константин Миладинов в предговора към сборника. — В Струга само една девойка ни каза до сто и петдесет прекрасни песни, от които повечето юнашки. Така и всички почти прилепски една стара жена ги каза. Записал толкова песни, мисли човек, че е изчерпал цялото богатство; но когато преминава в друга махала, тамо нахожда много други песни, като от нов извор” „Сборникът, който излиза от печат през 1861 г. в Загреб със заглавието  „Б ъ л г а р с к и  н а р о д н и  п е с н и”,  съдържа 660 народни песни и някои други по-малко значителни фолклорни и етнографски материали.

 

Много по-трудно изпълнима е била задачата да бъдат обхванати песни от всички български краища. В условията на османското робство една такава задача не е могла да бъде изпълнена. Но включил в сборника песни и от земи, които лежат извън Македония, Константин Миладинов може със законна гордост да започне предговора си с посочването, че седмата част от песните е събрана „от восточните и другите от западните страни”, именно: от Панагюрище, София, Струмишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Охридско, Стружко и Битолско”. Очевиден е стремежът да бъдат обхванати в сборника песни от повече области. Патриотичната задача на братята е изисквала чрез по-пълното представяне на българските народни песни да бъде очертана широката територия на народността. По тоя начин на чуждото духовно робство е трябвало да бъде противопоставено не само населението на една област, а българският народ изобщо.

 

Макар и събрани от различни области, песните е трябвало да дадат представа за монолитността на българския народ. В своя предговор към сборника Константин Миладинов подчерта-

 

180

 

 

ва, че те са възникнали и възникват в една и съща школа — „народното хоро, това училище, къде се усъвършенствувала народната ни поезия”. Той се чувствува задължен да даде представа за тая „школа”, за хорото. И разказва за него — как то се вие в селищата, от които песните са събрани. „В Струга — разказва той — на неголемите празници в секоя махала се чини хоро; а во големите, како Великден, Гюргевден и др., сите моми се берат на некоя градина надвор от вароша и чинят едно дълго хоро, кое води танчарката со некоя песна. Половината от хорото ѝ помага на пеенето, а другата половина превзема секой стих, докато да се свърши песента. Тогава хороводката или танчарката отстъпва местото си на другата мома, която е до нея и която захваща да води хорото; а тая се хваща на края...” Преминавайки към хорáта „во восточните страни”, Миладинов ги определя като „еднакви” с тия в „западните”. Той пише: „Еднакви хорá се чинат и во восточните страни, но по-великолепни в големите села. В Панагюрище в секой празник в четирите махали се чини по едно хоро, кое обикновено се върши со песна или гайда. Час пред захождането на слънцето момите се разпушат и пак секоя по махалата се котли или стомна се собират на определена и за хоро способна чешма, къде вторично захващат хорото, кое се продължава половина час. На едно общо хоро се собират момите, кога водят некоя мома на венчане. Тамо пречекват другарката им, како да искат последен път да я видят между тях и после да я попратят в невестенския кръг...”

 

За да стане явен творческият дар на народа, който ги пее, е било нужно да се съберат не само много песни, но и песни от повече видове и жанрове, песни, които навлизат в повече сфери на настоящия и историческия живот на народа. Миладинови знаят, че народът ги е творил и ги твори навсякъде и всякога — при работа и при забава, в празници и делници, в далечни митически времена и във връзка със своя християнски култ. Като изхождат от убедеността си в монолитността на народа, който ги пее, и като желаят да я подчертаят, те не ги класифицират по селищата, в които са събрани, а тематично, респективно тематично-жанрово. Събраните песни са поделени в сборника на самовилски, църковни, юнашки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жътварски. Представяйки българските песни, Миладинови искат да покажат и старите, и новите.  „С т а р и т е  п е с н и”  („Самодивски” и „други стари”), които стоят на първо място в изданието, несъмнено ще свидетелствуват за древността на българския народ. В предговора към сборника Константин Миладинов пише: „Между песните в некой живо се отражават глубока ста-

 

181

 

 

рина со вервания, които се отнасят дори до предхристиянските времена; во други те са смесени с по-нови идеи; и така една част от песните принадлежат на стари, други на нови времена; а во други се оглежда старината под ново облекло.”

 

Творческият гений на народа е засвидетелствуван както с подчертаването на обилието на песните, така и с тяхното разнообразие и с техните поетически качества. Събирайки ги, Миладинови са се стремели да разкрият особено „божествената умствена дарба” на народа. Има нещо Паисиевско в тяхното съзнание, изразено от Константин Миладинов в няколкократно привеждания предговор, когато говори, че народът е развил в себе си „в най-голямата си простота” „божествената умствена дарба”. Имам пред вид противопоставянето на простите съотечественици на учените гърци, което знаем от „История славяноболгарская” на Паисий. В предговора към сборника четем: „Народот наш в най-големата простота развил в себе си божевата умствена дарба; той чрез земеделието приближен до природата, живее в секогашни сношения со нея, така да речеме, се разговаря со нея, се одушевява от нея и черпи тия богати изреквания, кои така силно поражават со необикновената им хубавина и виразителност.”

 

В борбата за утвърждаването на българската нация в Османската империя братя Миладинови, съставяйки и издавайки сборника „Български народни песни”, са изхождали от ясното съзнание, че запознаването на широките народни слоеве с народната песен означава както запознаване с народа, така и самопознаване на народа. Народната песен е трябвало да разкрие особения живот на един народ, да покаже от какво страда и по какво копнее той, да популяризира съкровените въжделения на народа, доколкото народната песен е тяхна носителка.

 

В предговора към сборника Константин Миладинов определя народните песни като „показалец на степента на умственото развитие на народа и огледало на неговия живот”. И с едното, и с другото — като „показалец на степента на умственото развитие на народа” и като „огледало на неговия живот” — „Български народни песни” са получавали задачата да очертаят физическия и нравствен образ на родния народ и своеобразието на неговия бит, неговата душевност и неговата национална култура, неговото отечество и неговата природа, за да бъде тоя народ отделен от другите народи в империята. За това, че братя Миладинови са съзнавали пригодността на народната песен да изпълни тая задача, личи пак от предговора на Константин Миладинов. Тук той изтъква, че народът изливал в песни чувствата си, в тях увековечавал живота си и миналите си

 

182

 

 

подвизи, в тях намирал душевна храна и развлечение... Несъмнено всичко това е в състояние да разкрие пълно както външния му живот, така и физическата му сила, така и душевността му.

 

Ще приведа само една песен, която, мисля, достатъчно свидетелствува за стремежа и пригодността, за които стана дума, да се очертае чрез песента изобщо характерният образ на „българина” — и с неговата физическа, и с неговата морална красота:

Мощне ми сé мили бугарските моми,

везден ми жниает на жесконо сънце,

от утро до вечер на нодзе ми стоат;

полодзи кревает, снопои ми вързват,

ставици ми прает, како славей пеат,

како ластоици тънко зборувает.

Айде пак на вечер домя се вращает,

како еребици ситно ми бързает,

бели ми сé бели, како бела книга,

с цървени образи, охритско яболко.

 

Запознаването с народния живот е разширявало първоначалната обществено-политическа задача на сборника — за утвърждаването на българската националност в османската империя. Разкривайки тоя живот наред с робското положение на народа, сборникът е разкривал съдбата и славата на народа, борческата му мощ, особено в епическите си песни — исторически, юнашки и хайдушки. Народът богатир се е изправял с целия си ръст от страниците на сборника, заявявал е правото си на съществувание, правото си на живот и свобода.

 

Ако Паисиевата „История славяноболгарская” е изнасяла съдбата и славата на нашия народ през вековете, с което в една ранна епоха е формирала неговото национално съзнание и го е подбудила да се стреми към свобода и независимост, „Български народни песни” са разкривали силата и героизма му, робското му положение и победите му, с което също са го подбуждали да отърси веригите на духовното и политическото си робство. Разбира се, нужно е било да измине цял век от написването на Паисиевата История, за да се противопостави народът на своите поробители и с песента си.

 

Историческото предание в Паисиевски дух се е изявявало в песни като  „К р а л  Ш и ш м а н,  к р а л  Л а т и н  и  о в ч а р  Т а б а р и н а”,  „Ц а р  И в а н  Ш и ш м а н”  и т. п. Както историята, така и песента е запазила спомен за миналата българска държава и е потвърждавала сведенията на историята. И то как! Създавала е дори по-жива от историята представа за мощ и величие, за победи и за слава. Не можем да не при-

 

183

 

 

ведем създаващата такава представа за българското минало вълнуваща песен за цар Иван Шишман:

Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорило,

оттогаз е, мила моя майно льо, войска провървяло,

кон до коня, мила моя майно льо, юнак до юнака;

сабите им, мила моя майно льо, както ясно слънце,

огън святка, мила моя майно льо, през гора зелена,

войвода им, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман,

отговаря, мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман:

„Боже силни, мила моя майно льо, боже създателю,

помогни ни, мила моя майно льо, сила и юнаштво

Бой шем да се бием, мила моя майно льо, на Софийско поле,

кръв ще леем, мила моя майно льо, за Христово име,

ще прославим, мила моя майно льо, християнска вяра.”.

 

Робското положение на българския народ е отразено в песни, пълни с трагизъм. Да се покаже тоя трагизъм, разбира се, е било необходимо. Трагизмът е пораждал ненавист срещу робството, разгарял е жаждата за промяна на действителността. Песента „Мария пленена” например разказва за участта на българка, пленена от турците. Те не само я помохамеданчват, но я измъчват: държат я три години — „лете на слънце, зиме на чарен” — за да почернее и да се превърне в „Катум егюпка”. После я пущат и тя тръгва да проси. Близките, при които се връща, не я познават. Познава я обаче майка ѝ и с нейна помощ Мария става пак „бела бугарка”.

 

Песента  „Я н и ч а р  и  р у с а  Д р а г а н а”  ни отвежда към популярна сред народните певци трагедия. Люти турци и страшни маджари секат старите, робят младите, а младите девойки правят млади робини. На млад яничар при дележа на робините се пада руса Драгана. Вечерта яничарят е свидетел на страшни знамения: „Из черна земя син огън гори, из синьо небо кървав дъжд вали.” Изумен, той извиква Драгана и я пита има ли брат като нея поробен. Драгана отвръща:

„Кога дойдоха в Влашката земя,

турци избиха млади българи;

и брат ми беше во тая войска;

а сега тридесет години,

ка съм аз братец не видела.”

 

Оказва се, че яничарят е нейният изчезнал брат.

 

Редом с тоя трагизъм в народното съзнание се ражда героиката на юнашкия епос, като негово противодействие.

 

Юнашкият епос заема широко място в сборника. Освен непобедимия Крали Марко тук се възпяват юнаци като Момчил Войвода, Янкула Войвода, Болен Дойчин, Груица Новаков, Секула Детенце и др. Тоя вид песни най-пълно въплъщават си-

 

184

 

 

лата на народа. А ако тя не е присъствувала, то те са въплъщавали бляна на народа по мощ, която му е била тъй необходима в момента на създаването на сборника, когато се е разгаряла националноосвободителната борба.

 

Измежду тоя вид песни привлича вниманието песента  „С т о я н  и  п а т р и к”.  В нея народът е вложил мечтата си за юнак, громещ силата на поробителя. Майката на Стоян, „българска майка юнашка”, още когато синът ѝ е в детската люлка, му внушава с песента си велика мисия — да стане народен водач и да освободи отечеството си „от чужди ръце”:

Мама си рожба родила,

име ѝ било Стояне,

в златна го люлка люляла,

като люляла, думала:

„Нани ми, синко Стояне,

нани ле, расти, порасти,

като си, синко, порастеш,

царството да си отървеш

от чужди ръце, Стояне,

що ти е царство бащино,

бащино, уще майчино.”

 

Когато Стоян порасва, майка му го изпраща да поведе войска срещу поробителя. Предупреждава го обаче да се пази „от гърци лукави, лукави, уще издатци”. Те предали и баща му и турците го пленили заедно с войската му. Когато Стоян завзема с войската си бърда и планини, цариградският патриарх отива при султана и предава Стоян. Той говори на султана:

„Цару лю, честит падиша!

Честито да ти е царството

Чул ли си, цару, разбрал си

за Стоян млади войвода

от голема града Търнова,

що си е войска подигнал,

царството да си отърве,

чи му е било бащино,

бащино, уще майчино”

 

Когато вижда, че победата над Стоян е трудна, патриархът учи султана да обърне силите си към мирното население, което щял да укроти, ако поповете му изколи и владиците му избеси; после патриархът щял да изпрати от своите владици и попове, които щели да бъдат верни на турската власт. Това и прави султанът:

 

185

 

Цар си патрика послуша,

изпрати да ги изсече,

изсече сички попове,

избеси сички владици,

изтурчи млади децата,

собори сичките църкви

и много от тех изтурчи.

Заплака малок и голем,

какво е зло нападнало.

 

Очевидно песента трябва да отнесем към разгара на борбата с гръцкото духовно иго. Братя Миладинови са проявили голяма обществена смелост, когато са я поместили в своя сборник, нанасяйки по тоя начин силен удар на гърците и на гъркоманията.

 

Отделно е поместен цикълът  „Х а й д у ш к и  п е с н и”.  В тоя вид песни е витаел волният дух на народа, тържествувала е жаждата му за отмъщение, извикана от гнета и произвола в империята, една пъстра галерия борци са зовели за отпор и борба за свобода. Хайдушката романтика на тия песни е разискряла кръвта, както това прави безсмъртната Ботева поезия, изсмукала сокове от техния чернозем. Например песента  „Б о с о л”  не само изгражда образи на сила и безстрашие, но иска да доведе до знанието на султана „какви юнаци живеят”. Босол се записва последен в хайдушката чета на Семко войвода, но макар да е „сънлив и гурлив”, наема се да тръгне срещу изпратената против хайдутите потеря:

„Бае ле Семко, бае ле!

Я ми дай твоята сабя

и ми дай твоята пушка,

я ща на просек да стана,

потера да си пресрещна . . .”

 

Хайдушката романтика още повече е одързостявала с образите на моми войводи. За такава мома пее песента, посветена на Сирма Войводка:

Дека се чудо видело

мома войвода да бъде

на седемдесет сеймени

на тия гори зелени,

на тия води студени?

 

В борбата против елинизма братя Миладинови са почувствували нуждата не само да покажат, че родният им език е жив, но също така, че е прекрасен, мощен инструмент да изрази идейното и емоционално съдържание. Богатството на езика и красотата на поетическото слово наред със силата на народния творчески дух са били най-убедителен аргумент против

 

186

 

 

гърцизма, против усвояването на гръцкия език като език на мъдростта и на поезията. Те са давали огромен принос в усилията да се извоюва правото на народния език да звучи там, където живеят съотечествениците, да навлезе той в училища, черкви и книжнина.

 

Със съзнанието, че народът трябва да оглежда себе си в своите песни, да почерпи от тях познание за езика си, за творческата си мощ, за стремежа към красота, правда и свобода, да се самоутвърди като народ, който разполага с огромни сили, братя Миладинови се стремят да популяризират между него подготвения сборник. Ето защо, когато го издава, Константин Миладинов му определя „неголяма цена”. „Песните — пише той на Раковски — мисля да се раздадат много между Българско и затова и цената определих неголема.”

 

Константин Миладинов определя мястото на сборника в обществения живот и с това, че напечатва обявление за излизането му в „Дунавски лебед” на Раковски (брой 7 от 1861 г.). Очевидно той има пред вид за читатели на сборника главно онези, които са били читатели и на „Дунавски лебед”.

 

Сборникът получава висока оценка от водачите на нашия общественополитически живот. Такава оценка му дава например Любен Каравелов. „Имаме — отбелязва той — две книги „за света”, по които можем да изучим народния си език, народа си, неговата история и неговия дух: сборниците на Миладинови и на Веркович”.

 

Сборникът става известен „по света”. Още от първата половина на 1863 г. например песни от него биват преведени на чешки език и представят сред чехите българската поезия. По времето, когато българският народ се налага на славянското и европейското обществено мнение с героичната си национално-освободителна борба, песните, събрани и издадени от стружките братя, задоволяват не само интереса към българите, но им създават и слава на народ, творец на духовни ценности. Големият сборник на Миладинови, както изтъкна по случай 50-годишнината от гибелта на братята проф. Ив. Шишманов, помага и на учените да изменят „неблагоприятното си мнение за характера на българската народна поезия”. [1]

 

Тук няма да се спирам по-подробно на значението на сборника в развитието на българската литература. Ще отбележа само, че той е бил обикнат и използуван от най-големите представители на българската поезия и изобщо литература в мина-

 

 

1. Д-р Ив. Д. Шишманов. Значение и заслуги на братя Миладинови, Списание на Българската академия на науките, кн. III, 1912, клон истор.-филологичен и философско-обществен, с. 47.

 

187

 

 

лото: Раковски Каравелов, Ботев, Петко Славейков, Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов и др. Той е оплодил поезията ни тематично, стилово, словарно.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]