Люлка на старата и новата българска писменост

акад. Емил Георгиев

 

 

А. Прометеев огън за българите и славяните

 

3. Климент Охридски — строител на българската култура и държава

 

I. Продължител на делото на Кирил и Методий на българска земя

 

 

Деец, който след великите славянски просветители Кирил и Методий допринася най-много за налагането, развитието и разцвета на българската и славянската писменост и култура, е Климент Охридски. В историята на българската и славянската култура той влиза като пръв помощник на двамата солунски братя, като най-упорит и последователен борец за възтържествуването на тяхното дело, като организатор на културния живот в средновековната българска държава и по-специално на славянското училище в нея, като необикновен по своята енергия и замах педагог и като най-виден книжовник, излязъл от Кирило-Методиевата школа. В историята на българския народ той влизаоще като, строител на българската народност и българската държава.

 

€ живота и делото на Климент са се занимавали руски, български, чешки, полски, словашки, сръбски, словенски, немски и френски изследователи. Повече от столетие се издават и изучават паметниците, които рисуват неговия образ на български и славянски деец, и произведенията, излезли изпод неговото перо. Разбира се, какъвто е случаят с великите дейци изобщо, всяко поколение има да добави нови черти върху приноса му в развитието на българския народ и на славянството.

 

Жизненият и творчески път на Климент [1] се разпада на два периода. В първия период той е сподвижник и сътрудник на своите велики учители Кирил и Методий. Такъв става още в ранните си младини, привлечен за ученик и после за сътрудник

 

 

1. Сравни подробно за епохата и жизнения и творчески път на бележития деец в книгата на автора Разцветът на българската литература в IX—X век, София 1962.

 

44

 

 

на основоположниците на славянската писменост. За това съобщава житиеписецът: „А той познаваше живота му (на Методий)  като никой друг, защото още от младите си години беше тръгнал подир него и с очите си бе видял всички дела на своя учител.” [2] По всичко изглежда, че е произхождал от онези славяни, от които са произхождали и Кирил и Методий. За такъв произход свидетелствуват и двете му жития, от които черпим вести за живота му —  о б ш и р н о т о, написано на гръцки език, но върху славянска основа, и  к р а т к о  т о, което е стигнало до нас в гръцкия си оригинал и в старобългарски превод. Обширното житие го нарича „пръв епископ на български език” [3]. Краткото житие го определя българин. „Този велик наш отец и светилник на България — съобщава житиеписецът — е роден от европейските мизи, които повечето хора знаят за българи.” [4] Свързал се завинаги със солунските братя, той е усвоил — един от първите — създадените от тях славянско писмо и книга и станал техен въодушевен защитник и разпространител. Заедно със своите велики учители той ще е развил известна дейност на просветител сред южните славяни преди моравската мисия.

 

Когато Кирил и Методий се отправят в 863 г. за Велика Моравия, Климент е член на неголямата група, която солунските братя отвеждат със себе си. Той участвува в изграждането на славянската църква и създаването на славянската култура, основана върху писмеността, в далечната славянска земя. Преживява успехите и понася ударите, преживени и понесени от творците на новата славянска култура. Винаги го е въодушевявала оная увереност в правотата на делото, на което е служел, която е характерна и за неговите велики учители: увереността, че славяните трябва да имат своя писменост и култура, богослужение на своя език, свои училища и книжовници. Тая увереност с определяла и неговия път, път на борец, който воюва за по-висока форма на живот у славяните, на революционен деец, който се изправя срещу реакцията в средновековна Европа, нежелаеща да признае правото на новите народи на континента да се образоват, да усвоят културното наследство на човечеството, да се обособят със свой културен и държавен живот, изтласквайки чуждите феодали из земите си. Въпреки че враговете му, враговете на славянската независимост и култура, и реакцията са разполагали с огромни сили, той не е изпадал в униние, не

 

 

2. Теофилакт, Климент Охридски, изд. Ал. Милев, София, 1955, стр. 76.

 

3. Пак там, стр. 74.

 

4. Проф. Йордан Иванов, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 316.

 

45

 

 

се е плашел ни от обвинение в еретичество, ни от мъчения, бил е уверен, че е вършел исторически необходимо дело. Латинско-немското духовенство, което е претендирало да владее черковния и културния живот във великоморавските княжества и което е проправило път на германските феодали към славянските земи, нито с аргументите си, нито със заплахите си, нито с мъчения не е било в състояние да го отдели от солунските братя, да възпре дейността му. Славянската църква и училище, славянската писменост и книга стават смисъл на живота му. Като славянин той е чувствувал, че стои в предната редица на славянството, което в епохата се е стремяло да се противопостави на онези, които са го поробили и претопявали, да се обособи със свой държавен и културен живот.

 

След смъртта на Методий (в 885 г.) Климент ведно с Горазд застава начело на борбата с латинско-немското духовенство. Наистина Методий оставя за свой наследник Горазд. Но това съвсем не означава, че Горазд е превишавал Климент по способности и подготовка, не означава и недоверие към Климент. Горазд в случая е имал преимуществото, че е произхождал от Моравия. Климент играе ръководна роля наравно с него. Това личи например от вестта на Климентовото житие, според която Горазд и Климент били повикани при княза на Велика Моравия Светополк, за да изложат пред него възгледите на Методиевите привърженици. Житиеписецът съобщава, че привържениците на Методий използували Горазд и Климент като своя уста, понеже те водели разговора с княза. [5]

 

Климент е притежавал качествата на водач и борец. И паметниците, и съчиненията му свидетелствуват, че той е умеел да защити делото, на което е служел, използувайки подходящи аргументи и контрааргументи. Притиснати от такива аргументи, враговете на славянската черква, училище и книга преминават към клевети и доноси. Те клеветят Методиевите ученици пред княз Светополк, че замисляли нововъведения и че щели да предизвикат въстание против него. Тук враговете на славянската писменост явно са сочели връзките на привържениците на новата славянска култура с широките народни слоеве. Те спечелват на своя страна и папата, тогава току-що заелия папския престол Стефан V, който отхвърля „лъжливото учение” на Методий и забранява славянското богослужение. С това започва разгромът на онова дело, на което е служел Климент в Моравия.

 

През очертания период Климент ще е участвувал и в книжовната дейност на своите велики учители и е един от главните

 

 

5. Вж. Теофилакт, Климент Охридски, пос. изд., стр. 56.

 

46

 

 

представители на книжовната школа, създадена от тях. Едно стигнало до нас негово „слово” в сборник от западнославянски произход го поставя до първите творци на славянската книга. Като най-близък ученик на Кирил и Методий Климент участвува в написването на техните обширни жития, т. н. Панонски легенди. Това са два извънредно ценни паметника, които разказват подробно и правдиво живота и дейността на великите борци за славянска писменост. Пресъздавайки живота и дейността на Кирил и Методий, Климент и неговите сътрудници са си поставили за задача да възхвалят делото на възвишени дейци, да го защитят и пропагандират. Жизненият път на Кирил и Методий е даден навсякъде с акценти, които разкриват светли хоризонти пред погледа им. Изкусно са подбрани епизоди, за да се подчертаят именно онези страни на характера и дейността им, които ги правят велики и незабравими в историята на славянските народи. [6]

 

При разгрома на славянската църква, училище и книга в Моравия Климент понася най-големи беди и мъчения. Ведно с голям брой свои съмишленици, между които били Горазд, Наум, Сава и Ангеларий, той бил окован във вериги и хвърлен в затвор. Осъдени на „вечно изгнание” от столицата на Светополк, борците за славянска църква, училище и книга били предадени на немски войници, за да ги прогонят.

 

Обсъждайки положението си и изобщо положението на славянската църква, училище и книжнина в Моравия, Климент и сподвижниците му преценяват, че е било вече невъзможно да продължат своята дейност в княжеството на Светополк — в моравските черкви и училища, в моравския обществено-културен живот — по начина, по който дотогава са я провеждали. И решават да се пръснат, за да търсят ново поле и нови начини на дейност. Във Велика Моравия остава Горазд, който произхождал оттам, а Климент, Наум и Ангеларий се отправят за България.

 

Така приключва първият период от живота и дейността на Климент и започва вторият. Тоя втори период обхваща дейността на Климент в пределите на тогавашната българска държава и продължава цели 30 години.

 

Преценявайки смисъла на дейността на Климент в България, трябва да изтъкнем, че тя няма случаен характер. Климентовият житиеписец отбелязва силното желание на Климент и неговите сподвижници да отидат в България. Той пише: „Но понеже знаеха, че господ е заповядал на гонените от един град да

 

 

6. Двете жития са издадени от А. Т.-Балан, Кирил и Методий, София,

 

47

 

 

бягат в друг град, Христовите изповедници охотно се запътиха  към България — за България те мислеха, понеже се надяваха, че България ще им даде успокоение.” [7] Надеждата, че България ще ги приеме добре, е идвала оттам, че по това време българският княз Борис е правел усилия да създаде своя независима църква, която предполага писменост и книга на народен език. Настанили се завинаги в България, Климент и Наум (Ангеларий умрял наскоро след идването си в Борисовата столица) се включват в онова огромно и ново по своя характер културно строителство, което започва българският княз Борис и продължава след него цар Симеон. Преценявайки възможностите, които се откриват пред него с идването на двамата просветени мъже, Борис — може би веднага, може би постепенло — стига до мисълта да създаде два културни центъра в държавата си: един в Преслав и един в Охрид. Той задържа Наум в Преслав, а Климент, който пожелал да се завърне в родния си край, натоварва със задачата да организира Охридското културно средище.

 

Най-напред Климент е учител — от 886 до 893 г. В 893 г., когато княз Симеон заема българския престол и решава да се освободи от опеката на гръцката църква над българската и над българския културен живот, като издигне по високите постове на църквата славяни, за пръв епископ от български род бил избран Климент. И като учител, и като епископ, Климент продължава своята книжовна дейност, която е започнал във Велика Моравия.

 

Във всички области, в които работи, Климент създава епохални дела. Епохална е най-напред учителската му дейност. Той гради основите на българското и славянското училище. Заслугите му в училищното дело са тъй големи, че му определят място сред най-великите средновековни педагози изобщо.

 

Както съобщава житиеписецът, под ръководството на Климент получили образование 3500 души, които били подготвени за дякони, свещеници и учители. Ако разхвърлим броя на тия обучени ученици върху всичките 30 години, прекарани от Климент в служба на българската просвета (а той се е занимавал с учителство главно през първите седем години от пребиваването си в българските земи), ще се окаже, че всяка година той е приемал по около 120 души нови ученици. Ако обаче курсът на обучението е траел 2—3 години, това значи, че Климент е обучавал ежегодно по няколкостотин ученици. Едва лн някъде другаде в Европа и света през IX век са се обучавали такъв голям брой ученици.

 

 

7. Теофилакт, Климент Охридски, пос. изд., стр. 64.

 

48

 

 

Под ръководството на Климент е процъфтявало образованието, положено върху основата на славянското писмо и книга, образованието на славянски език. Климент успява напълно да създаде в Югозападна България онова, което не е успял да създаде ведно със своите велики учители в Моравия: славянско училище и подготвени за славянската черква и училище свещеници и учители.

 

Климент създава не само едно учебно заведение за елементарни грамотност, а цял университет. Както става явно от паметниците, той обучавал деца и възрастни. Докато децата учел на елементарна грамотност, на славянско четмо и писмо, възрастните усвояват от него и съвременното средновековно знание: главно въпросите на още новата християнска религия, все още непонятна в много отношения на жадната за знания млада българска интелигенция. Както съобщава житиеписецът, с възрастните си ученици Климент прекарвал повечето от своето време. Най-добрите между тях приближавал до себе си, зада ги направи свои помощници, както това някога вършел великият му учител Методий. Като епископ Климент си поставя за задача да организира младата българска черква. Трябва да припомним, че в епохата, когато той работи, е имало твърде малко черкви и манастири — тяхното изграждане тепърва е започвало. Още приживе на княз Борис и „преди още да е бил приел изцяло Величката епископия”, той започва да гради в Охрид манастир. В Охрид Климент построява и две черкви, едната от които става по-късно архиепископска катедрала. Черквите не били много големи, но били красиви „със своята кръгла, сферична форма”. Разбира се, строителството, за което говори житиеписецът, е било само едната страна на Дейността на Климент като черковен ръководител. Той е градил черквите и „вътрешно”, оформял е черковния ред и изобщо целия живот на християнизираното българско общество. [8]

 

Високият му пост не го откъсва от народа. Той е от тези първи дейци, които са свързани здраво с широките народни слоеве. Оттук неговата популярност. „Той се стараеше да измени мислите на хората към кроткост и човечност” — завършва житиеписецът. [9]

 

Със своята книжовна дейност от тоя период Климент развива по-нататък на българска почва делото на своите велики учители. Литературната му дейност решава поставените от епохата задачи: да приобщи към книгата и културното наследство на човечеството българите и другите славяни; да снабди българ-

 

 

8. Вж. Теофилакт, Климент Охридски, пос. изд., с. 76.

 

9. Пак там, с. 78.

 

49

 

 

ската и славянската черква и българското и славянското училище, както и младата българска и славянска интелигенция с необходимите книги на роден славянски език; да повдигне културно-религиозното и нравственото равнище на народа; да отстои делото на славянската писменост и култура. С всичко това книжовната продукция на Климент представя важна страна на неговата дейност като борец и строител на българската и славянската черква, просвета и култура, литература.

 

Климентовата книжовна дейност, както изобщо книжовната дейност на Охридската книжовна школа, създадена от Климент, стои близо до народа, съгласувана е с неговите нужди, с нуждите на младата българска черква и на българската просвета. Климент не се впуща да решава в своите произведения дълбоки философски богословски въпроси, нито въпроси на устройството на черквата и държавата, каквито въпроси занимават представителите на Преславската книжовна школа, намиращи се близо до държавното ръководство и взели ръководството на българската черква и култура в ръцете си. Той пише „слова” [10], които имат задачата не само да формират християнското съзнание на българските славяни, но и да изместят гръцката проповед от черквата, дори да ѝ се противопоставят. Големи и малки празници, дни на евангелски събития и светии събират хората и свещенослужителят има възможност не само да извърши службата, която се полага, но и да произнесе проповед — поучение и похвала. Климент не само „проповядва” пред събраните богомолци, той записва своите проповеди, за да даде текста им в ръцете на многобройните си ученици — свещеници.

 

Очевидно по своята функция многобройните слова на Климент трябва да бъдат причислени към онзи книжовен вид, който представя следващата подир превода на богослужебните книги стъпка в развитието на българската и славянска литература.

 

Старобългарската, староруската и старосръбската проповедническа литература, която представя грамаден дял от средновековната литература изобщо, изхожда в голяма степен от Климентовите поучения и прослави. Разбира се, има голяма разлика между тези първи плодове на християнската хомилическа литература и по-късните витиевати проповеди на охранените и лицемерни богослужители и агентите на господствуващите слое-

 

 

10. Безспорните Климентови „Слова” са събрани и издадени от руските учени Б. М. Ундольский и П. А. Лавров в труда Климент, епископ словенский , Москва, 1895; в ново време българите Б. Ст. Ангелов, К. M. Куев, X р. Кодов и Кл. Иванова направиха издание на „безспорните” и онези, които могат да му се припишат, вж. Климент Охридски , събрани съчинения, т. I—III, София 1970—1973.

 

50

 

 

ве, които обмислено и хитро или наивно и тъпо обслужват владетелското благополучие и суровото крепостно робство.

 

Отговарящи на една нужда на живота, Климентовите слова са ясни, лесно разбираеми, с реалистични отсенки. Гради се нов живот — живот на цивилизованото средновековно общество, и Климент се стреми да създаде неговия морал в широкия смисъл на думата: да определи отношението на човека към земното и човешкото, да определи отношението му и към небесното — „божественото”. Като деец и писател със средновековен мироглед той отправя погледа си и погледите към небесното — божественото, но последното изисква да се уреди и земният живот на човека, да се разкрият неговите задължения, да се въведе той в „духовния” живот, което ще рече в културния живот на епохата. И когато прославя божеството, той има пред себе си човека, когото иска да изгражда, разбира се, по средновековните схващания, „по образа и подобието” на божеството, да възвиси с „духовен живот” и да „спаси”. Климент е убеден, че „духовният живот” ще спаси човека от неговото варварство, и всякак погледнато, той е на прав път: в сравнение с езическите представи християнските са по-висока форма на духовния живот, в сравнение с езическия морал, т. е. морала на първобитно-общинния строй, християнският морал, т. е. моралът на феодалното общество, е по-висока форма на обществения морал. Животът на средновековния човек е осмислен и направляван от една религия, която санкционира феодалния обществен ред, но Климент живее и работи в едно време, когато тоя ред още се установява, когато той е прогресивен, когато представя по-висока форма на обществен живот. Ето защо участието на Климент в изграждането на новото феодално-християнско общество е богато със смисъл и значение, окрилено е от вяра и вдъхновение, съгрято е и е раздвижено от пулса на живота. Ето защо неговите слова, и поученията, и похвалите, резонират в умове и сърца, поучават и възпитават, въздействуват и ръководят, придвижват човека по пътя на развитието.

 

Началната фаза на християнския живот налага на Климент да създаде поучения с елементарно съдържание и форма. Характеризирайки Климентовите поучения, житиеписецът ги определя като „прости и ясни”, „несъдържащи нищо особено дълбоко и мъдро, но понятни и за най-простия българин”. И продължава: „С тях той (т. е. Климент) кърмеше душите на по-простите българи, поейки сякаш с мляко тези, които не можеха да приемат по-твърда храна, и стана нов Павел за новите коринтяни — българите.” [11]

 

 

11. Теофилакт, Климент Охридски, пос. изд., с. 70.

 

51

 

 

Климент създава особен вид поучение — поучение-образец. Имайки пред вид новия славянски свещеник, който не е в състояние да съчини сам проповеди за празниците, той му предоставя такава проповед, която можел да употреби при всички празници на светия, апостол или мъченик, като само постави на съответното място името му. На мястото, където светителят трябва да бъде назован, Климент е поставил думите „кажи името му”. Просто и стройно авторът изгражда поучението си, с което въвежда паството си в новия духовен и обществен живот.

 

Похвалните слова на Климент са черковни проповеди, написани и произнесени с въодушевение. Ако поученията разкриват елементарните изисквания към новия човек на епохата, похвалите представят в голяма степен черковна поезия, родеят се с одите от ново време. Те утвърждават представите, които съставят духовния мир на средновековния човек.

 

Най-интересно похвално слово на Климент е несъмнено неговото слово за великия му учител Кирил Философ. В словото си авторът е отдал своята почит и дан на създателя на славянската книга, училище и богослужение и пръв славянски светител, не само негов, но и на славяните учител.

 

Както е известно, старобългарските паметници са писани с две азбуки: с кирилица и глаголица. Фактите говорят, че Кирил е създал т. нар. глаголица. Като изхождат от Краткото Климентово житие, в което се съобщава, че Климент измислил по-ясни букви от тези, които знаел премъдрият Кирил, [12] немалко филолози и историци отдават т. н. кирилица на Климент. Климент я бил създал по времето на цар Симеон, който поради своята гръцка образованост се ориентирал към една азбука, по-близка до гръцката, и ѝ дал името „кирилица” в чест на великия си учител Кирил. Краткото Климентово житие обаче не е надежден исторически извор; то съдържа много неотговарящи на действителността съобщения. Малко е вероятно Климент, най-верният последовател на Кирил и Методий да е заменил създадената от тях азбука с друга. Ако той беше създал нова славянска азбука, за това щеше да съобщи обширното му житие. Най-сетне в областта, в която Климент е развил своята дейност, се разпространява глаголическата писменост; глаголическата традиция в нея е толкова силна, че се пази през X и XI век и ни завещава най-важните глаголически паметници, с които разполагаме днес.

 

Излязъл извън оградата на училището и черквата, Климент навлиза със своята дейност на народен ръководител и просвети-

 

 

12. Вж. Йордан Иванов, Български старини из Македония, с. 320.

 

52

 

 

гел и в стопанската дейност на своите съотечественици. Житието му пази спомен, че ги е научил да облагородяват овощни дървета. Ето тоя интересен пасаж: „И понеже по цялата българска страна растяха диви дървета и липсваха облагородени плодове, той ѝ подари и това благо, като пренесе из страната на гърците всякакъв вид облагородени дървета и чрез присаждане направи плодни дивите дървета, за да възпита, мисля, и по този начин човешките души да приемат соковете на добротата и да принасят като плод на бога изпълняването на божествената воля, което единствено той смяташе за храна на себе си.” [13]

 

Вероятно Климент е създал към манастира си и в черковните имения на своята епископска област овощни градини. В подкрепа на съобщението на Житието за такава дейност на Климент говори високо развитото и днес овощарство в Охрид, Ресен и другаде в Югозападна Македония, което несъмнено има стара традиция.

 

Забележителната и многостранна дейност на Климент, неговата обаятелна личност, школата, която създава, и традицията, която оставя, запечатват спомена за него дълбоко в съзнанието на народа. Около името му възникват легенди, били му приписвани чудеса, с които се славят черковните светители. Заедно със своите велики учители Кирил и Методий и с най-близките си сподвижници той бил причислен към лика на светците. За него биват написани жития и черковни песнопения. Чествувала го е не само българската черква, но са го чествували и черквите на другите славянски народи, а също и гръцката и румънската черква.

 

Днес българският народ почита в лицето на Климент един от създателите на българската култура, на българската писменост и литература и на българското училищно дело. Ето защо много културни институти и особено учебни заведения — основни училища, средни училища, Софийският университет — носят неговото име.

 

 

13. Теофилакт, Климент Охридски, пос. изд., с. 78.

  

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]