Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

Прѣдговоръ

 

 

Неизчислими сѫ загубитѣ, които българскиятъ народъ прѣтърпѣ отъ злополучната междусъюзнишка война прѣзъ 1913 год. Като оставимъ на страна грамаднитѣ жертви, които даде Царство България, особено грозно пострадаха българитѣ въ Македония и Тракия, за освобождението на които се прѣдприе войната на 1912 год. Македония, и до освободителната война поприще на непрѣкѫснати въстанически борби, бѣше, речи, полуразорена; събитията прѣзъ 1913 година довършиха съсипията на македонското българско население, което, слѣдъ като изпита всичкитѣ ужаси на двѣ ожесточени войни, най-сетнѣ попадна подъ тежкото двойно иго на най-върлитѣ гонители на българщината. Ала не бѣ по-малко страшно и разорението, което тогава сполетѣ българския народъ въ Тракия. То дойде внезапно съ голѣма сила и като мълния отъ коренъ помете всичко, що засегна. Еднородцитѣ ни въ Тракия бѣха достигнали до завидно имотно състояние поради плодородието на страната и поради по-добритѣ условия за спокоенъ поминъкъ, и тъкмо когато ги бѣ озарила свободата, тѣ изведнѫждъ се видѣха оставени безъ защита, варварски нападнати, немилостиво избивани, безчестени, доведени до пълна нищета, и най-сетнѣ повечето отъ тѣхъ изгонени и отъ домашнитѣ си огнища! Всичко туй се извърши бърже като на сънъ въ началото на втората половина на злощастната 1913 година. Като се взематъ прѣдъ видъ сравнителната малочисленость на тракийското българско население и голѣмината на

 

4

 

постигналитѣ го нещастия, може да се каже, че  т р а к и й с к и я т ъ  б ъ л г а р с к и  п о г р о м ъ  н ѣ м а  с е б ѣ  р а в е н ъ  в ъ  н о в а т а  н и  м ѫ ч е н и ч е с к а  и с т о р и я.

 

А въ туй врѣме, когато се извършваха надъ злощастното наше население въ Македония и Тракия най-голѣмитѣ жестокости отъ страна на освирѣпѣлитѣ ни неприятели, въ чужбина се сипѣха върху България безчетъ хули, че ужъ българитѣ извършили тия жестокости. Дълбоко покъртенъ отъ тракийското небивало народно нещастие, а не помалко възмутенъ и отъ реченото изопачаване истината, почнахъ да събирамъ данни за ония насилия, извършени надъ мирното българско население, които докараха  г р а м а д н а т а  в ъ л н а  м а к е д о н с к и  и  т р а к и й с к и  б ѣ ж а н ц и  в ъ  п р ѣ д ѣ л и т ѣ  н а  ц а р с т в о  Б ъ л г а р и я. Загриженъ и по въпроса, какъ да се осигури сносенъ поминъкъ на бѣжанцитѣ чрѣзъ едно бързо и планомѣрно настаняване, на три пѫти пѫтувахъ по новитѣ български земи (прѣзъ зимата 1913 г. и прѣзъ пролѣтьта и лѣтото 1914 г.), гдѣто можахъ отблизу да се срещна съ самото забѣгнало тукъ българско население, да узная непосрѣдствено отъ него прѣживѣнитѣ му ужаси и съ очи да видя нищетата, въ която бѣ изпаднало. Слушайки страшнитѣ разкази на населението, болезнено се свиваше сърдцето ми, мѫчно сдържахъ сълзитѣ си.

 

Тукъ излагамъ резултатитѣ отъ тая своя  л и ч н а  а н к е т а  в ъ р х у  р а з о р е н и е т о  н а  т р а к и й с к и т ѣ  б ъ л г а р и. Изложението си придружавамъ и съ часть отъ фотографическитѣ снимки на лица и мѣстности, които направихъ прѣзъ врѣме на пѫтуването си по Малко-Търновско, Ортакьойско, Софлийско, Дедеагачско, Гюмурджинско и Скечанско. Не успѣхъ да посѣтя новитѣ Срѣдно-родопски земи та за туй тукъ не засягамъ подробно събитията, които се отнасятъ до българитѣ и помацитѣ въ Дьовленско, Ахърчелебийско и Даръдерско.

 

Написахъ  т а з и  к н и г а  като приносъ къмъ подробната история на великитѣ събития отъ 1912—1913 година. Доводитѣ си подкрѣпямъ съ много-

 

5

 

бройни цитати отъ разкази на съврѣменици и повечето непосрѣдствени участници и очевидци, които самъ лично можахъ да разпитамъ. Всички данни провѣрихъ отъ разни страни, и за това спокойно мога да кажа, че  т ѣ  с ъ д ъ р ж а т ъ  с ѫ щ а т а  и с т и н а. И да съмъ пропусналъ нѣкои събития неотбѣлѣзани, тѣ не ще да сѫ важни и всѣкакъ ще да сѫ отъ рода на изложенитѣ въ тая книга.

 

Тѣзи свои изслѣдвания, въ които вложихъ много, неимовѣрно много трудъ и непрѣклонна енергия, прѣдприехъ съвършено по свой личенъ починъ, рѫководенъ главно отъ дълбоко чувство на братско състрадание къмъ нещастнитѣ ни еднородци.

 

Изказвамъ тукъ своята благодарность на всички многобройни родолюбиви българи, които всѫду приятелски ме посрѣщаха и олесняваха въ трудната ми задача.

 

Проф. Л. Милетичъ.

София, 1915. VI.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]