Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

5. Мустафапашенско (Свиленградско)

Българското и гръцкото население въ околията.—Изгарянето на Мустафапаша (Свиленъ) и избиването на заваренитѣ вѫтрѣ българи. — Подробности за извършени жестокости въ с. Деведере.

 

Отрядътъ на Енверъ-бей продължилъ нашествието си отъ Одринско прѣзъ Мустафапаша въ посока къмъ старата българска граница, а други негови части се упѫтили западно къмъ Ортакьойско. Тогава твърдѣ злѣ пострадали освѣнъ градъ Мустафапаша, но и нѣколко отъ българскитѣ села,, които не успѣли о врѣме да избѣгатъ. Българското население въ Мустафапашенско сравнително бѣше значително.

 

Въ  М у с т а ф а п а ш а  имаше до 1300 сѣмейства българи ексарх. и до 45 сѣмейства патриархисти, и по селата:  А л а д а г ъ, 100 с,,  Д е р в и ш к а – М о г и л а  142 сѣм. (съ 821 жители),  Д е в е д е р е  — 100 с.,  Д и м и т р и е в о  (Димитрикьой) — 100 с. патриярхисти българи;  Д е м и р х а н л и — 35 с. (съ 165 ж.), патриярхисти;  Д е л и е л е с ъ — 51 с. (съ 267 ж.),  Е н и я  (Ени-багъ) — 105 с.;  И с п и т л и  140 с. (съ 725 ж.);  К а р а а г а ч ъ  95 с., смѣсени съ турци;  К а р а х а д ъ р ъ  54 с. (съ 320 ж.);  К а д ж к ь о й  62 с. (съ 368 ж.),  К о ч а ш ъ  — 45 с., смѣсени съ турци;  К у л а к л и — 20 с., смѣсени съ турци;  К о м а р л и  — 150 с. патриярхисти българи, смѣсени съ турци;  К у р т к ь о й — 90 с.;  Б ъ л г а р с к о  Л е в к е — 180 с.;  М е з е к ъ — 115 с.;  М у с т р а к л и — 26 с. (съ 152 ж.) екзархисти и 46 с. (289 ж.) унияти българи;  Ч е р м е н ъ  — 189 с. (съ 900 ж.), смѣсени на половина съ турци. Гърцитѣ и тукъ не само не сѫ били закачани, а напротивъ тѣ се явили въ помощь на турцитѣ, като сѫ издавали българитѣ и взели явно или прикрито участие въ извършенитѣ надъ тѣхъ грабежи и жестокости. Въ околията заедно съ града е имало гърци всичко до 700 сѣмейства, а именно въ  Б е к т а ш л и  (125 с.),  Б е ш т е п е  (160 с.),  Г ь о л д ж и к ъ  (70),  К а р а б а г ъ  (Карабаа, 210 а),  С а р я р ъ  (70) и  Я й л а д ж и к ъ  (80).

 

Духътъ на турската войска, която плахо бѣ влѣзла въ Одринъ, бѣше се подигналъ много, слѣдъ като се бѣ разбрало, че реокупацията ще имъ се удаде, безъ да навлѣче нѣкои сериозни протести отъ страна на великитѣ сили. Това подигане на духа у турскитѣ военоначалници и войници, разбира се,

 

46

 

главно се изрази въ жестоки гонения, убийства и грабежи надъ българското население, неуспѣло да избѣга прѣзъ старата българска граница. Слѣдъ войската вървѣли турски башибозуци. Грозната вѣсть, че турцитѣ колятъ и палятъ, се е разнесла, като мълния, но при все туй жителитѣ на нѣкои села не успѣли да избѣгатъ. Както се спомена по-горѣ, на 11 юли българитѣ отъ Одринското село Татарларъ били застигнати и 20 души били просто изклани прѣдъ бѣгащия народъ. И въ Мустафанашенското село  К а р а а г а ч ъ  българитѣ били изненадани на 10. юли, когато турцитѣ навлѣзли въ селото и ударили на сѣчь. Убити били около 20-тина души, между които Дѣдо Матей, Христо Ивановъ и Георги Домусчиевъ. Дѣдо Михо, очевидецъ на убийствата, можалъ да избѣга. Тогава били изгорени освѣнъ Караагачъ и селата Изпитли, Каджкьой, Курткьой, Мезекъ и Черменъ; жителитѣ на село  К у р т к ь о й  избѣгали съ покъщнината и съ добитъка си до старата граница надъ село Алвандере и тамъ се спрѣли въ гората. Тогава се чули гърмежи отъ къмъ Мустафапаша, гдѣто турцитѣ вече били навлѣзли. Селянитѣ въ село Алвандере, да сплашатъ турцитѣ, за да не дойдатъ въ тѣхното село, взели силно да гърмятъ. Курткьойци, като чули гърмежитѣ и отъ къмъ Алвандере, помислили, че турцитѣ имъ отсѣкли нжтя, че сѫ влѣзли вече въ Алвандере. Станала невъобразима паника, бѣгъ на вси страни прѣзъ гората къмъ старата граница, като оставили колята си съ покѫщнината и часть отъ добитъка. Само 15 отъ натоваренитѣ коля спасили и малко добитъкъ. Турцитѣ сетнѣ скоро пристигнали, изгорили селото и разграбили всичко. Когато минахъ прѣзъ Курткьой (вж. по-долу стр. 89) селяни ревностно си правѣха нови жилища. Имаше направени 10-тина нови кѫщи, но още бѣха непокрити, защото нѣмало керамиди. Надъ селото стърчаха зидоветѣ на голѣма турска казарма, която била разрушена прѣзъ първата война, 1912 год. Несполучилитѣ да избѣгатъ жители на селата Деведере, Комарли, Мустракли, Дервишка Могила и Каика злѣ си пострадали. Както ще видимъ, особено грозна е била участьта на селото Деведере.

 

Турцитѣ успѣли още на 10 юли да влѣзатъ въ Мустафапаша, гдѣто останали само 15-тина души стари хора, които турцитѣ звѣрски избили, а сетнѣ изгорили и самия градъ, за което по-долу подробно се разправя.

 

47

 

Подробности вьрху злата участь, която сполетѣ града Мустафапаша станаха извѣстни у насъ тепърва слѣдъ като наближи българската реокупация, къмъ края на септември. Самичъкъ не успѣхъ да посѣтя града при първото си пѫтуване въ края на ноември 1913 год., понеже нѣмаше сгода да се отбия отъ станцията до града, който е доста далече, а пъкъ ми бѣха съобщили, че градътъ билъ тъй всецѣло съсипанъ, че нѣмало възможность да се прѣнощува у нѣкого. За да не изпусна трепа за Софлу, отложихъ намѣрението си да посѣтя града за другъ пѫть. Между туй бѣха се появили въ нашия печатъ двѣ описания за опустошението на града, именно отъ С. Разбойниковъ, бивши кметъ на града (въ вѣстникъ „Миръ” бр. 4006, отъ 19 септември, 1913 год.) и отъ Ал. Кипровъ (въ в. „България”, бр. 26 отъ 20 октомври, 1913), които даватъ пълна картина на извършенитѣ тамъ ужасии, та счетохъ за достаточно да прѣдамъ тукъ тѣхнитѣ данни по събитията въ Мустафапаша.

 

Както се каза вече, населението на Мустафапаша, когато се узнало, че турцитѣ сѫ навлѣзли въ Одринъ, бързо напуснало града и се прѣхвърлило прѣзъ старата граница на България. Въ града останали само старци и нѣколцина млади даже, които не успѣли о врѣме да избѣгатъ. Щомъ дошли турцитѣ, на 10 юли, веднага на слѣдния день заловили всички мѫже, които се намирали въ града, около 25 души, държали ги единайсета дена затворени при най-грозни изтезания. Нѣколцина отъ тѣхъ успѣли съ пари да се отърватъ, а останалитѣ били прѣдадени на прочутия по своята кървожадность турчинъ Карагьозъ Али, който ги откаралъ на скотобойната и тамъ ги изклалъ. Баба Господиновица, която е била въ града и останала жива, разправяла, че Карагьозъ Али си е правилъ удоволствието, бавно единъ по единъ да коле нещастнитѣ жертви, които трѣбвало да гледатъ това и да чакатъ реда си. Единъ младежъ, по име Ал. Шоповъ, постоянно се е молилъ, по-скоро да го погубятъ, за да не гледа тия ужаси, а Карагьозъ Али, пушейки цигарата си, му думалъ: „Бѫди спокоенъ, чоджумъ, и на тебе реда ще дойде”. Единъ отъ жителитѣ на града, Тодоръ Кираза Петровъ, останалъ въ града и се спасилъ, като билъ укритъ отъ нему близки познати турци, съобщава имената на изкланитѣ при скотобойната и отъ часть и въ кѫщитѣ имъ:  с т а р и я т ъ  (70 год.)  д ъ л г о-

 

48

 

г о д и ш е н ъ  у ч и т е л ь  Д.  В ѫ г л я р о в ъ,  Д ѣ д о  И в а н ъ  Б у р г у д ж и е в ъ,  А н а с т а с ъ  М е т л а р о в ъ,  В а н г е л ъ  К о с т а д и н о в ъ,  К р у ш е в ъ,  Я н а к и  Т о д о р о в ъ, братъ му  И в а н ъ  Т о д о р о в ъ, учителятъ  Я н а к и  И л и е в ъ,  М и х а и л ъ  Ж е к о в ъ,  Н е д ѣ л к о  Т е к е л и е в ъ,  Б р а т я  А р г и р ъ  и  X р и с т а к и  П о п о в и,  А л е к с а н д ъ р ъ  Ш о п о в ъ, Д и м и т ъ р ъ  х.  П е т р о в ъ,  Д ѣ д о  В ъ л к о  В о д е н и ч а р я,  Д ѣ д о  С р е б р ь о  В о д е н и ч а р я  и  Д ѣ д о  Б о й ч о. Избити сѫ по най-жестокъ начинъ и стари жени, слѣдъ като сѫ ги мѫчили за пари. Майката на г. Ал. Кипровъ, 84-годишна, е била убита на 13 юли у дома ѝ и тѣлото ѝ хвърлено въ кладенеца. Трупътъ ѝ билъ намѣренъ на 16 септември. Дрѣхитѣ ѝ се намѣрили въ двора, напоени съ кървь, а една часть отъ косата ѝ отрѣзана заедно съ кожата отъ главата.

 

Учителятъ Дѣдо Вѫгляровъ е билъ убитъ въ чаршията, и нѣколко дена главата му била разнасяна по улицитѣ. Дѣдо Анастасъ Метларовъ е билъ убитъ въ една кѫща, гдѣто се криелъ, а тѣлото му било тъй сѫщо хвърлено въ кладенеца.  С в е щ е н и к ъ  С л а в ъ  намѣрилъ  г л а в а т а  на старата си 80-годишна майка. Въ двора на убития при скотобойната учитель Янаки Илиевъ сѫ намѣрени  ч е т и р и  г л а в и  на стари жени.

 

За жалость гърцитѣ и въ Мустафапаша се държали неприятелски спрѣмо нещастнитѣ си български съграждани, явно злорадствували, а мнозина отъ тѣхъ и спомагали на турцитѣ да залавятъ скрити българи, мѫже и жени. Отъ гърцитѣ никой не е пострадалъ.

 

При нахлуването си въ града на 10 юли турцитѣ запалили Мустафапаша само отъ частъ, та сравнително градътъ все още е билъ спазнпъ. Когато турцитѣ узнали, че съгласно съ сключенитѣ прѣговори между България и Турция Мустафапаша остая окончателно у насъ, подканили гърцитѣ да се изтеглятъ въ Одринъ, и слѣдъ това запалили и изгорили цѣлия градъ. Колкотото кѫщи останали неизгорѣни, били разсипани, а строителниятъ материялъ билъ прѣнасянъ въ близкото до границата ново селище, което турцитѣ построявали, за да станѣло нѣщо като Нова Мустафапаша. Разрушението на града е толкова голѣмо, че не можели да се

 

49

 

познаятъ дворищата, а отъ кѫщитѣ нито поменъ, сѫщо тъй и голѣмитѣ масивни държавни и обществени здания — черквитѣ, училищата, болницата, казармитѣ, джамиитѣ, голѣмитѣ магазини — всички сѫ станали равни съ земята. Всички дървета въ чаршиитѣ били изсѣчени, сѫщо тъй сѫ изсѣчени и черничевитѣ градини, които сѫ около града.

 

Освѣнъ Мустафапаша сѫ изгорени още селата Аладагъ, Ения, Мезекъ, Куртуленъ, Деведере, Черменъ, Караагачъ. Най-много е пострадало отъ българскитѣ села въ околията — селото Деведере, което лично посѣтихъ на второто си пѫтуване прѣзъ пролѣтьта на 1914 год., като пропѫтувахъ отъ Хибибчево съ конь прѣзъ Алвандере дори до Ортакьой и отъ тамъ прѣзъ малъкъ Дервентъ до Софлу.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]