Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

4. Узункюприйско и Хайреболско

Галиполскиятъ турски отрядъ свирѣпствува и въ Узункюприйско. — Убийства и опожарявания въ селата Търново, Чопкьой, Ерменикьой. — Жестокости и по гръцкнтѣ села на околията. — Ужаситѣ въ християнското арнаутско село Зълъфъ. — Избити българи отъ селото Татарларъ.

 

Слѣдъ като турскиятъ отрядъ, който разори Булгаркьой, опустошилъ всичко българско въ Кешанско и Малгарско, прѣминалъ въ Узункюприйско. И тукъ българскитѣ власти нѣмали понятие за турското нашествие. Тепърва когато пламнало селото Булгаркьой, се прѣнесла паниката и въ Узункюприйската кааза. На 6 юли околийскиятъ началникъ Иванъ Здравковъ избѣгалъ заедно съ българското население отъ града. Още не били се отдалечили много, и видѣли, че горятъ селата отъ околията:  Ч о п к ь о й,  Т ъ р н о в о,  Е р м е н и к ь о й.

 

44

 

Турската войска, щомъ влѣзла въ с.  Т ъ р н о в о, запалила първомъ току що довършената черква, за която селянитѣ похарчили до 2500 т. лири. И тукъ турцитѣ поискали най-напрѣдъ хлѣбъ и храна, сетнѣ мѫчили по-богатитѣ за пари, мнозина избили, и най-сетнѣ отдѣлили женитѣ и момитѣ на една страна и ги изтезавали.

 

Трѣбва да се отбѣлѣжи, че Галиполскиятъ турски отрядъ не е пощадилъ въ Кешанско и Узункюприйско и нѣкои гръцки села.

 

Въ гръцкитѣ села Арнауткьой, Каваджикъ, Хедили, Карабунаръ турцитѣ избили много хора, обезчестили женитѣ и изтезавали по-богатитѣ за пари.

 

Заслужва особено да се спомене, че злѣ сѫ пострадали отъ свирѣпия Галиполски отрядъ на Енверъ-бея християнскитѣ арнаути, които се мѣрнали по пѫтя на тоя отрядъ. Най-ужасна сѫдба е постигнала селото Зълъфъ (6 часа отъ Одринъ, Хавсенска вааза), прочуто съ своитѣ вина и богатства. Тукъ били избити до 687 души. По-горѣ се спомена, че споредъ казването на Енидженския свещеникъ, Ст. Попъ-Андрѣевъ, въ Одринскитѣ затвори и слѣдъ тая ужасна сѣчь имало още Зълъфчани заедно съ сѫщо такива християнски арнаути отъ с. Ибриктепе. Въ Зълъфъ сѫ били явно изнасилени женитѣ отъ войската и слѣдъ това повечето отъ тѣхъ звѣрски избити.

 

Както на всѣкѫдѣ, тъй и въ Узункюприйско неизбѣгалото население по селата е било принудено да довърши полската работа около прибирането на хранитѣ, и сетнѣ вече е било изгонено.

 

Енвербейовиятъ отрядъ продължилъ нашествието си къмъ Одринъ, палейки български села и избивайки населението. Тогава сѫ изгорени селата  Ч о м л е к к ь о й,  Н о в о – С е л о  и др. Българитѣ отъ Одринското село  Т а т а р л а р ъ, бѣгайки били прѣсрѣщнати отъ турска кавалерия на растояние на 6 километра отъ селото и часть отъ тѣхъ били просто съсѣчени. До 20 души сѫ били клани като офци прѣдъ хората. Изнасилванието на жени и момичета, отъ които тъй сѫщо има избити, е било страшно. И отъ с.  О с м а н л и  всичкитѣ жени сѫ обезчестени. Това е станало на 11 юли.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]