Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

3. Малгарско и Кешанско

 

 

Участьта на другитѣ села

 

 

И околнитѣ български села въ Малгарско пострадали, но сравнително по-малко. Една часть отъ жителитѣ на Л е з г а р ъ,  П и ш м а н ъ,  Т е с л и м ъ,  Х а р л а г ю н ъ  и др. успѣла да избѣга, прѣди да стигне турската войска. Една жена отъ Л е з г а р ъ въ Дедеагачъ ми разказа, че тя, както си била на нивата въ лѣтнитѣ си дрѣхи, въ които още бѣше облѣчена

 

43

 

та треперѣше отъ студъ (прѣзъ Декември мѣс. 1913 год.), така избѣгала заедно съ 8-годишното си момиченце, докато мѫжъ ѝ, който отшпелъ въ селото да прибере двѣтѣ си момиченца, билъ застигнатъ отъ турцитѣ и тамъ задържанъ прѣзъ лѣтото, гдѣто трѣбвало да работи. Найсетнѣ заедно съ други като него, останали въ селото, билъ изпѫденъ, голъ, босъ. Мѫжътъ пристигналъ въ най-окаяно състояние само съ едното дѣте, понеже другото умрѣло по пѫтя отъ мѫки. Отъ  Х а р л а г ю н ъ  българитѣ сѫщо тъй, които не успѣли да избѣгатъ о врѣме, били задържани до свършека на хармана, и къмъ края на септември турцитѣ ги изгонили съ празни рѫцѣ. Каймакаминътъ, слѣдъ като имъ описалъ житото, имъ казалъ, да си идатъ въ България, гдѣто всичко щѣло да имъ се даде. Слѣдъ дълго скитане и грозни страдания, нападани по пѫтя между Мустафапаша, Ортакьой и Софлу, най-сетнѣ около 180 сѣмейства достигнали до Софлу и се настанили въ селото  Х а н д ж а  (на р. Марица близу до Софлу), напуснато отъ турцитѣ още прѣзъ първата война — 1912 год. Други отъ тѣхъ 50 сѣмейства, докарани до новата граница отъ турцитѣ, се настанили въ бившето турско село „Ивабикъ” (Ювабуюкъ, въ Мустафапаш. окол.). Получили добра земя. Въ напуснатото турско село намѣрили само 13 кѫщи здрави. Разказваха ми, че отъ Харлагюнъ нѣмало мнозина избити, но отъ страхъ и изтезания умрѣли десетина души.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]