Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

16. Страданията на българитѣ слѣдъ сражението при Фере

 

 

Не знаемъ точно, какви грозни мѫки е теглило българското население прѣзъ тъмното далечно минало на турското робство въ подобни случаи, когато е бѣгало прѣдъ диви, озвѣрени пълчища, но все си мисля, че това, което е станало по кървавия пѫть, изминатъ отъ нещастнитѣ български бѣжанци, изплъзнали се отъ рѫцѣтѣ на башибозука при Фере, докато да стигнатъ българската граница при с. Ятаджикъ на р. Арда, както и по пѫтя на други тълпи бѣжанци, тръгнали по друга посока, и попаднали въ турски рѫцѣ, надминава по ужасъ най-ужаснитѣ масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и въ историческото Баташко клане. Защото въ подирното главно сѫ избити хора отъ единъ ограниченъ мѣстенъ крѫгъ и въ течение на кѫсо врѣме, когато тукъ страданията и убийствата засѣгатъ по-многочислено население отъ двата пола — на около 17 български села — и продължаватъ дълго врѣме съ най-сурова безпощадность. За да не останатъ подробноститѣ по тоя български погромъ, извършенъ въ смѫтно врѣме далечъ отъ окото на българската явность всрѣдъ планинска область на турско и помашко население, незабѣлѣзани въ кървавата история на българското политическо освобождение, постарахъ се да събера най-достовѣрни данни отъ първа рѫка, отъ очевидци и участници въ тая човѣшка касапница, като най-щателно ги провѣрихъ. Тъкмо заради това и не ще се задоволя само съ единъ-два примѣра, а ще дамъ по възможность пълна картина възъ основа на разни източници.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]