Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

15. Дедеагачско и Гюмурджинско

 

Сражението при Фере

Отъ Дедеагачъ до Фере. — Двѣтѣ български чети нападатъ турцитѣ. — Народътъ потегля прѣзъ планинитѣ къмъ българската граница. — Турски жестокости. — Избити и издавени въ Марица мѫже, жени и дѣца. — Изоставени при Фере дѣца.

 

Озвѣренитѣ башибозуци съ бой и псувни карали народа съ усиленъ маршъ да върви безъ почивка, за да стигнатъ часъ по-скоро до Марица. Тия, които отъ умора и немощь изостаяли назадъ, немилостиво били избивани. Постоянно се заканвали на нещастницитѣ, че щѣли женитѣ да водятъ въ Анадолъ. Вечерьта керванътъ спрѣлъ за прѣнощуване въ Урумджикъ. Турцитѣ, които и по пѫтя постоянно изтръгвали пари отъ хората, вечерьта поискали отъ всички да събератъ пари, отъ всѣко село по една голѣма сума, ужъ за да ги спасятъ. Пари се събрали, взели отъ всѣко село. Маджаровъ твърди, че между тоя бошибозукъ е имало голѣмъ процентъ турски редовни войници, именно отъ тия, които сѫ били пуснати отъ Одринската турска войска. Имало е българи войници въ сѫщата тая войска, които сѫ присѫтствували въ полковетѣ си, когато се поканвалп доброволци, турски войници, да идатъ въ Гюмурджинско и Дедеагачско да унищожаватъ българскитѣ села. Самиятъ командиръ на башибозука, който е каралъ народа къмъ Фере, и е билъ убитъ въ сражението при Фере, е билъ турски офицеринъ. Убилъ го е сѫщиятъ Ангелъ Тодоровъ отъ с. Окуфъ, чиито съобщения по горѣ вече цитувахъ; той му е взелъ бинокъла, който сетнѣ останалъ у Русе войвода. У сѫщия турски командиръ намѣ-

 

 

233

 

рили и  к о м п а с ъ; карабината му видѣхъ у четника Сотировъ, сетнѣ секретарь на околийското управление въ Софлу. За самото сражение, което е станало на полето подъ самия градъ Фаре, съ жаръ ми разправяха и двамата войводи на българскитѣ чети. По-горѣ видѣхме, какъ двѣтѣ чети се раздѣлили и заели позиции, приготвени за атака, щомъ понаближило дългото шествие, което отдалечъ се било вече задало. Русе Славовъ продължи: „Стрѣляхме три пѫти въ въздуха, понеже башибузукътъ бѣше размѣсенъ съ народа. Затова атака на ножь бѣше нуждна. Отъ нашето ура турцитѣ се отдѣлиха отъ народа и почнаха да отстѫпятъ на страна и да стрѣлятъ на насъ. Момчетета се сражаваха като лъвове. Имаше хора, които не бѣха видѣли сражение, но нали най-близкитѣ му бѣха между народа! Неопитни момчета, щомъ видѣха своитѣ жени и дѣца, взеха да отстѫпятъ заедно съ тѣхъ”. Самъ Русе Славовъ (който още отъ сражението при с. Голѣмъ-Дервентъ билъ раненъ на лѣвата плешка), билъ толкова изтощенъ, че му припаднало. Веригата се прѣкъснала и турцитѣ осѣтили, че четитѣ сѫ слаби. Маджаровъ между туй отъ другата страна подържалъ стрѣлбата, и турцитѣ пакъ се разколѣбали и отстѫпили назадъ. Славовъ се съвзелъ, тичалъ, ободрявалъ на ура. Билъ вече заграденъ отъ турцитѣ. Дѣдо Ильо, старъ комита, като узналъ, че Русе е заграденъ, командувалъ стрѣлба съ залпове. Славовъ, съвсѣмъ изнемогналъ и виждайки се въ такова положение, почналъ да се пробада съ камата си, легналъ вързъ нея, и вече дрѣхитѣ били разсѣчени, когато въ тоя мигъ четницитѣ му Ралчо Кръстевъ (отъ Нова Загора) и Коста Петковъ (отъ Мерхамли) го зграбчуватъ отъ задъ кръста и го занасятъ. Докато траело сражението и турцитѣ били се дръпнали назадъ, народътъ използувалъ момента и като по команда всички се насочили на лѣво къмъ планината, оставяйки всичко, що не е можело да се носи на рѫцѣ. Всичкиятъ добитъкъ съ изключение на твърдѣ малка часть, 4—5 хиляди глави билъ изоставенъ отъ народа. Най-грозно пострадали ония отъ населението, които сѫ били при колята си, по-назадъ, и които веднага не се рѣшили всичко да оставятъ и да хукнатъ да бѣгатъ, колкото да спасятъ само себе си. Особено много загинали тукъ Окуфчани, които най-много потеглили съ колитѣ си и съ повече добитъкъ.

 

 

234

 

Турцитѣ дали много жертви, до стотина души мрътви и ранени. Между башибозука имало тъй сѫщо и помаци, отъ които нѣкои въ сражението тукъ загинали. Маверъ Калояновъ, който останалъ скритъ въ Дедеагачъ, узналъ още тогава, когато слѣдъ Ференското сражение докарали въ Дедеагачъ до 30-тина пушки на паднали турци, че сѫ били убити лично нему познатиятъ Али Топалъ Шерифовъ (50 год.) отъ помашкото село Карпузли и други 8 души помаци. Калояновъ видѣлъ споменатия Шерифовъ между башибозука въ Дедеагачъ прѣди да тръгне народътъ къмъ Фере. Отъ Русевата чета загинали двама души, Петко Димитровъ, родомъ отъ село Терзийско (Троянска околия, въ сѣв. България) и единъ наричанъ „Даскала” отъ с. Каяджикъ, Софлийска околия. И отъ четата на Маджарова имало двама убити.

 

Заедно съ спасилото се отъ турски рѫцѣ население се оттеглили и двѣтѣ чети, които вече не се отдѣлили отъ него, докато съ много прѣмеждия и страшни жертви не достигнали българската граница при Арда. Върху сравнително малката часть отъ населението, неуспѣла да избѣга о врѣме, се нахвърлила озвѣрѣната башибозушка тълпа, която извършила грозни жестокости, като е завлѣкла съ себе си прѣзъ Марица и множество жени и дѣвойки.

 

Между туй пръсналото се по горитѣ надъ Фере, обезумяло отъ страхъ население по нареждане отъ четитѣ било насочено да се упѫти заедно съ добитъка си (4—5 хиляди глави) къмъ мѣстностьта „Куртбалѫ”, едно бръдце въ Доган-хисарската планина.

 

Каква е била паниката и какъ силно се отразили тия страшни събития особено върху душитѣ на женитѣ и младитѣ момичета, се вижда отъ слѣднята случка, която чухъ отъ почтения и твърдѣ заможенъ българинъ отъ Голѣмъ Дервентъ,  П е т ъ р ъ  С т о е в ъ  (65 год.), съ когото се виждахъ въ Софлу. Той ми разказа, какъ ходилъ и той съ сѣмейството си въ Дедеагачъ и отъ тамъ заедно съ всички до Фере, какъ сетнѣ, тукъ отървани отъ турцитѣ, се дръпнали въ планината да бѣгатъ къмъ България. Дъщеря му Яна, 16-годишна, като пукали пушкитѣ, тъй силно е била обзета отъ уплахъ, че по пѫтя все казвала: „Тате, ще умра, ще умра” и най-сетнѣ се хвърлила въ едно плитко кладенче, до 60 см. дълбоко, и се удавила, прѣди бащата, който билъ прѣдъ нея, да забѣлѣжи

 

 

235

 

това. Една голѣма часть отъ народа, именно отъ Съчанлийцитѣ, които били наедно, а съ тѣхъ и мнозина отъ Къзларъ, отъ Аткьой и отъ Манастиръ се отдѣлила по друга посока, минала на западъ и се спрѣла между с. Дуганхисаръ и село Пишманъ, въ долината „Армаганъ”, гдѣто нещастнитѣ бѣжанци били ненадѣйно нападнати отъ група турски войници — до 200 души, които идѣли отъ Одринъ и които опустошавали околнитѣ български села. Дивитѣ азияти, между които имало и черкези, погнали народа и сѣкли, гдѣ когото сварятъ. Въ тая долина сѫ загинали до 80 души; тукъ майки захвърляли пеленачетата си, отъ тукъ сѫщиятъ аскеръ най-сетнѣ забралъ до стотина жени въ плѣнъ. Горкитѣ жени, между които и много момичета, докато достигнатъ Димотика, били подлагани на най-ужасни изтезания, за които печални подробности ще дамъ по-долу (вж. стр. 257–268).

 

Сражението при Фере станало на 23 септември, а убийствата въ долината „Армаганъ” станали на 25 с. м. Самъ Русе Славовъ миналъ на другия день съ четата си прѣзъ долината и видѣлъ трупове на убититѣ, но нѣмалъ врѣме да се спира повече, понеже бързалъ на помощь къмъ селото Пишманъ, което било въ пламъци. Когато наближилъ на 4—5 километра до селото, Славовъ съ бинокълъ видѣлъ, че жени отъ с. Пишманъ, които слѣдъ Ференското сражение се прибрали въ селото си, до 28 жени и моми, били подкарани като стадо отъ турска редовна войска. „Трима мѫже отъ Пишманъ, разказваше Славовъ. — наплашени, минаха покрай насъ и не ни познаха. Ние ги спрѣхме и узнахме, че 4—5 първенци отъ селото заловени, били убити (Стамо Бакалинътъ, Куциятъ и други). Като разбрахъ, че това е редовна войска и че главниятъ имъ командиръ е въ селото Чукуренъ, кѫдѣто караха нещастнитѣ жени, не можахъ да издържа и съ своитѣ 25 момчета на мръкване ги прѣсрѣщамъ при мѣстностьта между Пишманъ и Чукуренъ (караха до петь хиляди главъ добитъкъ), и ги нападнахме ненадѣйно; турцитѣ въ паника избѣгаха, хвърляха даже и раници; едно муле съ маузерови патрони хванахме. Освободихме женитѣ, като ги прѣпратихме да се присъединятъ къмъ другитѣ. Между редовнитѣ турски войници имаше четирма души въорѫжени  г ъ р ц и  отъ селото Чанкьой, познаха ги Пишманци. Добитъка дадохме на народа, та го изклаха и изпекоха за по пѫть, именно понеже нѣмаше

 

 

236

 

хлѣбъ, накарахме всѣки да си изпече по 3—4 килограма месо (соль почти нѣмаше). За това много добитъкъ се изкла. Народътъ потегли къмъ границата. Голѣма часть остана по горитѣ”.

 

№ 52. Кирилъ Митревъ отъ с. Окуфъ (къмъ стр. 236).

 

 

Прѣди да слѣдимъ страшното пѫтуване на бѣжанцитѣ къмъ рѣката Арда, гдѣто е била нашата граница тогава, ще се спремъ да видимъ, какво сѫ прѣтеглили застигнатитѣ и изостанали българи при Фере.

 

Кирилъ Митревъ (36 год.), отъ село Окуфъ, който билъ въ тълпата при Фере съ кола, съ дѣца, жена и сестри, ми разказа слѣдньото:

 

„Слѣдъ като спахме въ селото Урумджикъ, гдѣто башибозуцитѣ ни искаха и взеха пари, на другия день достигнахме до Фере и се отвори сражението. Още по пѫтя до Фере турцитѣ много души отъ нашитѣ убиха. При Фере повечето успѣха да се дръпнатъ къмъ балкана, но отъ селото ни Окуфъ мнозина останаха съ колитѣ при Фере. Турцитѣ слѣдъ сражението ни нападнаха и много избиха и издавиха въ Марица. Тамъ загинаха 25 души мѫже отъ наше село, а заедно съ жени и дѣца всичко 98 души. Мѫжетѣ всички бидоха избити и сетнѣ, навързани по 5—6 души, нахвърлени въ Марица. Мушкали ги, мѫчили ги ужасно. Тамъ загина и мой 18-годишенъ братъ, Стою Митревъ. Азъ по чудо се спасихъ, но жена ми съ дѣтето и майка ми били хванати и подкарани къмъ Марица и видѣли съ очитѣ си, какъ братъ ми заедно съ другитѣ мѫже сѫ били избити и хвърлени въ Марица. Братовчедка ми Мара Стоева (20 год.) и по-малката ѝ сестра, Трандафила Стоева (10 год.), като видѣли, че мѫжкитѣ ги убиватъ и хвърлятъ въ Марица, тѣ сами се хвърлили въ рѣката. Така сторили и други. Когато сетнѣ се върнахме отъ България — слѣдъ мѣсецъ врѣме — намѣрихме трупа на по-голѣмата сестра изхвърленъ на брѣга на Марица, 6 километра подъ Фере при Ташлѫ-суватъ. И отъ мѫжетѣ трупове, по петима вързани, се намѣриха. И отъ срѣщната страна се виждатъ трупове, изхвърлени, но не смѣемъ да отидемъ тамъ, граница е тукъ. Намѣриха се много трупове и на мѣстото, гдѣто сѫ избити. Всички погребахме. Ето имената на убититѣ 25-тима мѫже и нѣкои отъ тѣхната челядь:

 

М а в р о в ъ  П а с к о  (65 г.);  Т о п а л о в ъ  С т а н и л ъ  (70 г.);  Т о д о р ъ  С т а й к о в ъ  (60 г.) заедно съ жена си и съ

 

 

237

 

момчето си  Е н ь о (15 год.); зетъ му  Никола  П е т к о в ъ (40 год.) и братъ му  Г е о р г и  П е т к о в ъ  (75 год) — всички заедно избити;  Т а с е в ъ  Д и м и т ъ р ъ  (50 год.) и едното му момче  А т а н а с ъ  (12 г.);  П е й ч о  П е т к о в ъ  (38 г.);  Я н к о  Н и к о л о в ъ  (38 г.) и баща му  Н и к о л а  П е т к о в ъ  (60 г.);  И в а н ъ  С т а й к о в ъ  (60 г.), —  у б и т ъ  с л ѣ д ъ  к а т о  д а д е  1000  л и р и  п а р и!;  Г е о р г и  А н д р ѣ е в ъ  (40 г.);  И в а н ъ  К а л ч е в ъ  (65 г.) и братъ му  П е т к о  К а л ч е в ъ  (50 г.);  И л ь о  М и т р е в ъ  и дѣтето му  Х р и с т о  (8 г.), което бѣше ударено съ ножъ въ главата, та бѣ хоризонтално прѣсечена, убито край баща си;  Д и м и т ъ р ъ  М а р к о в ъ  (38 г.);  Г е о р г и  М и х о в ъ  (60 г.);  С т а м а т ъ  И в а н о в ъ  (40 г.);  Й о р г о  П е т к о в ъ  (40 г.);  Г е о р г и  Г р у д о в ъ  (36 г.) и сестра му, удавена въ Марица;  Х р и с т о  С т а й к о в ъ  (50 г.);  М и х о  П и ш м а н к ь о й л и я т а  (50 г.) и още 6—7 души.”

 

„Слѣдъ сражението при Фере, като откараха турцитѣ женитѣ, нѣкои се върнахме при колята и тамъ намѣрихме покрай многото убити и ранени дѣца, и една тежко ранена жена. Събрахме дѣцата въ двѣ коли — 8 малки дѣца и жената  Г е р г а н а  С т а м о в а, ранена въ бедрото отъ куршумъ. Дѣцата и ранената жена ги оставихме въ селото Балѫкьой на една баба, папучарка. Единъ отъ четата на Русьо, който билъ войникъ, по-рано раняванъ, та видѣлъ, какъ се прѣвързуватъ рани, прѣвърза нѣкакъ ранитѣ на дѣцата и на жената. Оставихме ги, защото потеглихме на горѣ прѣзъ планинитѣ. Имаше дѣца отъ 10 години, 9 години до 6-мѣсечни. Едно бѣше 12-годишно, ранено въ главата. Отъ тѣзи дѣца има оцѣлѣли сега въ Фере 3 при войводата Маджаровъ, двѣтѣ сѫ на сестра му, Ружа Маврова; единъ часъ прѣди да ги дигнатъ съсѣкли баща ѝ (дѣцата сѫ Кера, 5 год. и Петко, 3 годишно). Още едно момиче, оцѣлѣло, по име Пена (9 годишно) отъ село Аткьой, и до сега не се знае, чие е; то не знае да каже името на родителитѣ си.”

 

Подбранитѣ отъ башибозуцитѣ при Фере жени и дѣца ги прѣкарали оттатъкъ Марица и ги оставили една вечерь сами „въ сазлъка” (папура). Сутриньта дошли съ коли, взели дѣцата, а пъкъ женитѣ газили по водата, на мѣста и до поясъ, та една жена,  Д о б р а  П а п а з о л о в к а т а  С т о й к о в а  (50 год.),

 

 

238

 

се удавила. Сетнѣ сѫ ги завели на  П а ш а к ь о й.  И м а л о  д о  300  ж е н и  о т ъ  р а з н и  б ъ л г а р с к и  с е л а,  н о  н а й – м н о г о  о т ъ  О к у ф ъ, защото тѣ най-много били тръгнали съ коли. Отъ Пашакьой сѫ ги завели на  И п с а л а, гдѣто първъ пѫть ги нахранили. Сутриньта потеглили къмъ с.  Ч е к ъ р д ж и. Отъ Пашакьой до Ипсала ги водили стражари, а отъ Ипсала до Чекърджи осемь души башибозуци. Тукъ при Чекърджи ги прѣкарали пакъ прѣзъ Марица съ голѣми лодки („кораби”). Въ Чекърджи първомъ ги обрали и „мѫчили” сир. безчестили. Жената а майката на сѫщия Калоянъ били тамъ. Слѣдъ като една вечеръ прѣстояли тамъ, довели ги прѣзъ Марица въ Софлу, гдѣто прѣнощували, а на сутриньта по желѣзницата ги закарали на Димотика и тамъ безъ хлѣбъ и безъ вода едно денонощие ги държали въ вагонитѣ. Послѣ ги завели въ града, гдѣто прѣстояли петь дена. Сетнѣ ги карали къмъ Ортакьой, отъ село на село, карали ги по гръцки села, по турски села и най-сетнѣ десеть дни ги оставили въ едно гръцко село близо до границата, гдѣто много ги безчестили гръцки автономни четници и турски башибозукъ, докато най-сетнѣ не ги прѣдали при реокупацията на Ортакьой на нашитѣ военачалници. Жена му на Калоянъ прѣзъ цѣлото врѣме е мѫкнала 15-дневно мѫжко дѣтенце, което останало живо!

 

За завлѣчени отъ Ференското сражение Дуганхисарски жени и тѣхната сѫдба отбѣлѣжихъ по казването на очевидци слѣдннтѣ случаи.

 

При колята при Фере прѣдъ момченцето на  П е т к о  Г у з г у н о в ъ  заклали баща му, а майка му отвлѣкли къмъ Димотика.  В ъ л ч о  Л а с к о в ъ  е билъ тамъ убитъ, а жена му завлѣчена; тя се завърнала сетнѣ, но отъ страданията се поминала. Отвлѣчени били още „П е д ь о в а  К и р о в и ц а  и Дели-Гьоргому Николу жена му”, та сетнѣ ги взели отъ Димотика, а пъкъ седемгодишното дѣте Киро Педьовъ било убито при колата.  Ч а к ъ р о в а – В ъ л ч о в а  се хвърлила въ Марица заедно съ двѣтѣ си дѣца. Кральова Митровица, заловена при Фере, слѣдъ завръщането си отъ позорния плѣнъ тъкмо се бѣ поминала въ Дуганхисаръ. Кира Вълчовица била заловена ири Фере заедно съ мѫжа си и видѣла, какъ прѣдъ нея съсѣкли мѫжа ѝ; тя е била влачена и се бѣ върнала прѣди да посѣтя

 

 

239

 

селото. Една жена отъ село Мерхамли —  Б а к ъ р д ж и е в а  С т о ю в и ц а, заловена при Фере, се метнала въ Марица. Въ Дуганхисаръ имаше завърнали се отъ плѣнството при Фере, повечето лежаха болни: Стоеница Тафтаджикова, Злата Семерджиева. и др., все млади жени съ по 2—3 дѣца, по на 30 години. Само Дѣли-Гьорговица не криела позорнитѣ насилия, на които тия нещастни българки сѫ били подлагани. Между заловенитѣ жени въ долината „Армаганъ” (вж. стр. 263) е имало и нѣколко отъ Дуганхисаръ: на Кральова Митровица снаха ѝ, „Диманому Стояну” момата и др.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]