Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

14. Димотишко и Софлийско

 

Село Януренъ

Селото първомъ нападнато отъ гърци. — Слѣдъ това го нападатъ турци, които и го запалватъ. — Софлийски гърци го ограбватъ. — Януренци избѣгватъ въ Дедеагачъ.

 

Въ Софлу се намѣрихъ съ нѣколцина българи отъ селото Януренъ (96 кѫщи), които ми разправиха за злата сѫдба и на своето село и за страшното скитане на Януренци до Дедеагачъ и отъ тамъ обратно до българската граница. Разпитвахъ селянитѣ Янчо Стойчевъ, Ангелъ Никовъ, Чанко Митревъ, Димитъръ Ивановъ, Вангелъ Ангеловъ, Тодоръ Никовъ, Вълканъ Стойчевъ и Янко Янчевъ.

 

 

178

 

На 7—8 юли избѣгало цѣлото село. Останали само двама старци, Ангелъ Димитровъ и Стою Вълковъ (70—80 г.). Селянитѣ избѣгали въ близката гора Адатепе. Селото е близко, два часа до Софлу. Гърцитѣ, граждани отъ Софлу, около 300 души въорѫжени излѣзли и искали да влѣзать въ селото. Януренци имъ се опрѣли и станало сражение. Гърцитѣ, сплашени се оттеглили и отишли сѫщия день та нападатъ българското село Башклисе (вж. стр. 156). Откакъ турцитѣ съсипаха това село, около 30-тина души отъ тѣхъ се отправятъ къмъ Януренъ. Януренци, мислейки че сѫ гърци, стрѣляли, и турцитѣ се оттеглили. Ала на другия день се върнали съ по-голѣма сила. Януренци не се осмѣлили да се опиратъ, особено като разбрали, че турцитѣ иматъ и артилерия, и забѣгнали въ гората все около Адатене. Турцитѣ запалили селото и половината село изгорѣло; слѣдъ малко тѣ напуснали селото и заминали за Софлу, а селянитѣ, само мѫже, влѣзли въ селото си. Успѣли дори да изгасятъ 5—6 кѫщи. Помислили, че страшното вече се е свършило, та взели отъ неизгорѣлитѣ кѫщи да изнасятъ по малко храна, че дѣцата имъ въ гората били гладни. Все пакъ не смѣели да слѣзатъ всички въ селото. Само свинетѣ оставили тукъ, а отъ врѣме на врѣме мѫжетѣ се връщали. Между туй почнали гърци и турци да идватъ въ селото, да грабятъ. За да правятъ вѫглища за голѣмата мелница, която работѣла за турската войска, дошли гърци съ турски войници въ гората да сѣкатъ, а Януренци били тамъ близу и въ голѣмъ страхъ се криели. Идвали крадешкомъ въ лозята си, да си пооткраднатъ малко грозде. Войницитѣ вече завзели и селото та било опасно да доближаватъ и до лозята. Налегналъ ги силенъ гладъ. Въ туй врѣме повторно се задигнали отъ Софлу около 2000—3000 души войска и башибозуци за Голѣмъ-Дервентъ, а една часть отъ тѣхъ повторно дохаждатъ и въ Януренъ та съвсѣмъ го опожаряватъ. Тогава откарали и почти всичкия добитъкъ на Януренци, всичко плячкосали и избили трима овчари. Това е станало на 8 августъ, въ сѫщия день, когато ставало сражението при с. Голѣмъ-Дервентъ. Слѣдъ това вече, очаяни, половината Януренци потеглятъ къмъ Дедеагачъ, а половината остаятъ въ сѫщата гора. Софлийски гърци плячкосали селото Януренъ до кракъ, обрали и гроздето.

 

 

179

 

Тръгналитѣ за Дедеагачъ най-напрѣдъ се спрѣли при нещастното село Кутруджа, което наполовина било изгорѣло (вж. по-долу). Селянитѣ си били тамъ. Януренци, около 40 сѣмейства, не влѣзли въ селото, а останали въ близката гора. Прѣзъ нощьта си наредили „караулъ” на единъ часъ околовръстъ. Въ туй врѣме турска войска, прѣоблѣчена като башибозукъ, заградила селото Кутруджа, и Януренци чули стрѣлба. Тѣ отишли да разбератъ, какво е, и се натъкнали на турци, та трѣбвало да стрѣлятъ и бърже да се оттеглятъ. Прѣзъ тая нощь имало убийства въ Кутруджа и обезчестяване на женитѣ.

 

Слѣдъ това Януренци отишли къмъ българското село Пишманъ, гдѣто прѣстояли 3—4 дена, а отъ тамъ въ Дуганъхисаръ. Щомъ стѫпили въ Дуганхисарската мѣра, селото пламнало, турцитѣ вече го били нападнали. Януренци никакъ не влѣзли въ селото, ами заедно съ Дуганхисарци, които бѣгали, потеглили къмъ Дедеагачъ. Съ тѣхъ бѣгали и Кутрудженци. Трѣбва да забѣлѣжимъ, че бѣжанцитѣ отъ Януренъ и Кутруджа до Дедеагачъ били придруждавани отъ четата на Русьо Славовъ. Тя ги е оставила въ Дедеагачъ и се е оттеглила къмъ единъ проходъ въ планината „Индере”, понеже имало избѣгало българско население въ с. Дервентъ, Гюмурджински Дервентъ, за да охранява населението. Въ това врѣме надошли въ Дедеагачъ и бѣжанцитѣ отъ опожаренитѣ български села Манастиръ и Съчанли, отъ Тахтаджикъ и др., та се събрали до 12 хиляди бѣжанци.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]