Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

13. Ортакьойско

 

 

Долно Суванли и Горно Суванли

Заможнитѣ българи отъ тия двѣ села съ много пари откупили живота си. — И двѣтѣ села сѫ плячкосани, а мнозина отъ Долно Суванли, именно 16 души, избити.

 

Двѣтѣ чистобългарски села Долно Суванли (135 кѫщи съ 660 жители) и Горно Суванли (51 кѫщи, 231 жители),

 

131

 

отдалечени до 30 километра южно отъ Ортакьой, сравнително по-малко сѫ пострадали, и то главно защото сѫ били закриляни отъ сѫсѣднитѣ тѣмъ къзълбашки турски села, които прѣзъ първата война обратно сѫ били защитени отъ българитѣ Суванлийци. [1] При все това безъ жертви не сѫ минали подирнитѣ, особено твърдѣ голѣми сѫ били паричнитѣ подкупи, които сѫ били принудени да дадатъ на турскитѣ чети, за да се спасятъ. Понеже Суванлийци, които сѫ изключително бубари и градинари, сѫ били твърдѣ имотни и това се е знаело, принудили сѫ ги да дадатъ много пари. Сега навредъ въ Ортакьойско се приказва, че турцитѣ сѫ измъкнали само отъ Долно Суванли до 4000 лири.

 

Жителитѣ отъ  Д о л н о  С у в а н л и  не сѫ бѣгали, защото къзълбашитѣ отъ сѫсѣдното село Балджибукъ сѫ ги насърдчили да останатъ. Тепърва сетнѣ къмъ есеньта, когато се явили въ Ортакьойско смѣсенитѣ гръцко-турски чети подъ видъ ужъ на Гюмурджинска автономска милиция, които немилостиво колѣли и обирали, една малка часть отъ жителитѣ на Долно Суванли избѣгала въ България. Тогава, като се пръснали да бѣгатъ, казанитѣ четници избили до 16 души кое въ селото кое въ гората. Тогава се почнали грабежи и изтезания въ селото за пари, та освѣнъ другъ заграбенъ имотъ четитѣ взели до четири хиляди лири пари.

 

И отъ  Г о р н о  С у в а н л и  се дигнали за България само 10 сѣмейства, а другитѣ останали въ селото, надѣвайки се на защитата на сѫсѣднитѣ къзълбашки села Маскарлари и Караклисе. Десетьтѣ сѣмейства, които забѣгнали въ България, оставили всичкия си добитъкъ и покѫщнината си у къзълбашитѣ въ казанитѣ двѣ села, за да ги запазятъ до завръщането имъ. Но тъкмо прѣдъ българската реокупация и къзълбашитѣ както и всички турци отъ околията били принудени по заповѣдь на младотурския комисаръ да се изселятъ, та завлѣкли съ себе си и оставения имъ на съхранение имотъ на Горно-суванлийци. Отъ дѣдо Христо Георгьевъ, кръчмаръ, когото разпитвахъ по тия работи, когато бѣхъ въ Горно Суванли, узнахъ, че къзълбашитѣ отъ реченитѣ села задигнали най-цѣнната покѫщнина изобщо на всички Горносуванлийци.

 

26. Жители отъ село Горно Суванли (Ортакьойско); Дѣдо Христо е първиятъ отъ дѣсно (къмъ стр. 131).

 

 

1. Къзълбашки села въ тая околия е имало тогава до 25.

 

132

 

Подирнитѣ, макаръ и останали у дома си, като се явили турскитѣ войници подъ видъ на четници и взели да обиратъ, прѣнесли, каквото имали по-цѣнно, въ реченитѣ къзълбашки села у приятели къзълбаши на съхранение. Затова сега Горно-суванлийци горчиво се разкайватъ. И тѣ дали много пари на четницитѣ — до 400 лири. Дѣдо Христо ми разказа въ подробности, какъ нощемъ влѣзлѝ турски войници у него, като изкъртили вратитѣ и съ щикове искали да го убиятъ — него и двамата му синове, докато въ смъртенъ страхъ не извадилъ 10 двайсетлевови „каймета”, които тъкмо него день получилъ за продаденъ тютюнъ, та се спасили. Войницитѣ сетнѣ тарашували низъ кѫщи и взели разни нѣща. Дѣдо Христо, който е твърдѣ пъленъ, едъръ старецъ, разказвайки тая страшна случка, толкова се развълнува, че дишането му стана тежко и насмалко остаяше да му припадне. Споредъ него всички негови съселяни така сѫ пострадали. Фотографирахме тоя типиченъ българинъ заедно съ други мѫже, жени и моми отъ селото (вж. снимка 26).

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]