Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

13. Ортакьойско

 

 

Село Дробишна

Страданията на неуспѣлитѣ о врѣме да избѣгатъ 15 сѣмейства. — Убийства. — Безчестия надъ женитѣ.

 

Дробишна е чисто българско село отъ 132 сѣмейства съ 650 жители, на 6 километра разстояние отъ Ортакьой. Главниятъ поминъкъ на селянитѣ е земедѣлие и бубарство. Жителитѣ можали да се спасятъ по една случайность, като сѫ узнали още на 4 юли, че турцитѣ ще настѫпятъ та о врѣме успѣли да натоварятъ на колята си най-цѣнната си покѫщнина и да прѣкаратъ и добитъка си прѣзъ старата българска граница. Само 15 сѣмейства сѫ останали въ селото  сетнѣ много пострадали отъ турцитѣ. Димитъръ Стамболиевъ, родомъ отъ сѫщото село, дългогодишенъ учитель въ Одринско и напослѣдъкъ полицейски приставъ въ Одринъ, съ когото се

 

130

 

срещнахъ въ Софлу и въ Ортакьой, ми разказа, че той на 4 юли проводилъ отъ Одринъ брата си Тодоръ въ Дробишна, за да каже на съселянитѣ си, кой каквото може да си вземе и да бѣга въ България. Братъ му, като миналъ прѣзь Ортакьой, казалъ сѫщото и на нѣкои Гьокчебунарци, Арнауткьойци, на селяни отъ Хохла и др., че турцитѣ вече настѫпватъ, но тѣ не повѣрвали. Неговитѣ съселяни напротивъ сериозно се отнесли къмъ прѣдупрѣждението, бърже натоварили всичко и подкарали и добитъка си къмъ България. Отъ 132 кѫщи само 15 не повѣрвали и останали въ селото. Турската войска отъ отряда на Енверъ-бей и съставена повече отъ анадолци, слѣдъ като влѣзла въ Ортакьой, пръснала, се по селата, ала най-много се настанили въ близкото село Дробишна, гдѣто е имало толкова празни кѫщи. Едната кѫща, принадлежаща на бащата на Стамболиевъ, служела на офицеритѣ като канцелария, а другата му кѫща служела за затворъ. Отъ начало турцитѣ и тукъ съобщили на селянитѣ отъ околнитѣ села, да си гледатъ полската работа, да овършатъ. Слѣдъ хармана прибрали житата въ Дробишна на складъ. Между туй българитѣ отъ ония останали 15 кѫщи много ги мѫчили да кажатъ, кои сѫ били комити и гдѣ има пушки. Гъркоманинъть Никола Калайджи, шпионинъ, посочилъ двама души, отъ които единия, Панайотъ Атанасовъ, хващатъ, арестуватъ го и много го биятъ. Той не можалъ нищо да изкаже та сетнѣ го обѣсватъ. Още полумъртъвъ свалятъ го на земята и почнали да го биятъ на ново, да го мушкатъ съ ножове, за да каже, което искали, но той казалъ, че нищо не знае, което било истина. Така два пѫти го мѫчили и най-сетнѣ го съсѣвли на кѫсове. Другия убили подъ воденицата. Съ женитѣ всички блудствували прѣзъ цѣлото врѣме. Най-сетнѣ прѣди реокупацията запалили селото. Сега жителитѣ на Дробишна врѣменно сѫ настанени въ Ортакьой, докато селото имъ се построи на ново.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]