Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

13. Ортакьойско

 

 

Село Попово (Папаскьой) и село Нова Махала

Населението голо-босо о врѣме избѣгало въ България. — Нѣуспѣлитѣ да избѣгатъ били избити, а селата запалени. — Село Нова Махала изгорѣло до основи. — И двѣтѣ села ограбени.

 

Село Попово е смѣсено отъ българи и турци — 46 кѫщи български и 25 турски. Селото е много пострадало и главно по причина, че селянитѣ сѫ били неволно въвлѣчени въ вражда съ околнитѣ турци по врѣме на първата война, за което узнахъ подробности отъ госп. Никола Славовъ, родомъ отъ Попово, бившъ учитель, а сега секретаръ на Ортакьйската община.

 

Споменатиятъ вече главатаръ на турска чета хаджи Селимъ (вж. по горѣ с. 104, 118) се е навърталъ около Попово и по-дълго врѣме седѣлъ и въ самото село, безъ да му е напакостилъ. Единъ отъ неговата чета самъ е убилъ едно момче и баща му и още една жена. Когато разбиватъ хаджи Селима, тогава наши войници опълченци, подпомогнати отъ разни четници и отъ селянитѣ отъ Попово, Нова Махала, Колчасли (половина българско, половина турско) и Мангъфъ избили много турци отъ околнитѣ села Брусаджикъ, Гюргенъ, Кьосулеръ, Алиоларъ, Ашари-махле, Ашакьой, Башюренъ, Акчаланъ, Топузларъ, Юкъ, Солакларъ и Косчашъ. Отъ послѣднитѣ шесть села, които са близки до Попово, били убити много турци и били заровени край село Попово, гдѣто и сега гробоветѣ имъ се виждали. Споредъ казването на Славова, турцитѣ, по искането на нашитѣ сѫ дошли да прѣдавать орѫжието си, и тогава ги избили. Главенъ виновникъ билъ поповскиятъ кметъ тогава, Димитъръ Тодоровъ, човѣкъ жестокъ, който е дѣйствувалъ заедно съ опълченцитѣ и четницитѣ и на сила е каралъ селянитѣ да взиматъ лопати и да заравятъ убититѣ турци.

 

Когато прѣзъ юли мѣсецъ 1913 год. турцитѣ настѫпили, тогава пострадало отъ тѣхъ селото Попово, а тъй сѫщо и близкото българско село Нова Махала, което е било изгорено до основи. Отъ населението на Нова Махала сѫ били убити само 4 души, които не успѣли да избѣгатъ, а другото население голо-босо избѣгало въ България. Сега сѫщото население, възвърнало се, живѣе въ напуснатото близко турско село Чаиръ. Пострадали сѫ българитѣ и въ селата Кочасли и Мангъфъ, кѫщитѣ имъ сѫ изгорени, но хората се спасили, като избѣгали на врѣме.

 

125

 

Повече човѣшки жертви е дало село Попово. Когато настѫпили турцитѣ на 6 юли, а именно башибозукътъ отъ околнитѣ села, населението избѣгало, безъ да е имало възможность да си вземе и най-необходимитѣ нѣща. Слѣдъ като турцитѣ всичко плячкосали, изгорили 4 кѫщи и черквата, а останалитѣ кѫщи на половина разтурили, понеже къртили и издигали всичкия годенъ дървенъ материялъ — греди, врати, прозорци. Убили сѫ 6-ма мѫже и двѣ жени, а именно: Тончо Славовъ (70 г.), Георги Кировъ Коджабашевъ (60 г.), Георги Топаловъ (70 г.), Георги Узуновъ (80 г.), Митро Георгиевъ (85 г.), и Кольо Янковъ (50 г.). И двѣтѣ убити жени сѫ стари — едната е жена на Янко Арабаджиевъ, а другата на нѣкой си Димо. Убититѣ били заварени въ селото, неуспѣли да избѣгатъ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]