Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година
Л. Милетичъ
11. Малкотърновско
Селата Стоилово и Гьоктепе
Посѣтихъ и нѣкои отъ близкитѣ села. Въ с. С т о и л о в о и сега още се виждатъ слѣдитѣ отъ изгорѣлитѣ 39 кѫщи прѣзъ врѣме на Одринското въстание 1903 г., въ което взе участие и това село. Турцитѣ съ артилерия сѫ разрушили и запалили часть отъ селото. Сега тукъ има малко бѣжанци отъ село Карадере и др. Забѣлѣжително е, че черквата, която е строена прѣди 90 години, има камбанария съ камбани отъ 1900 год., когато е било позволено да биятъ камбани. Училището е ново, дъсчено, но хубаво. Има двѣ учителки съ 80 дѣца. Главниятъ селски поминъкъ е скотовъдство, както и по цѣлата околия. Прѣзъ врѣме на турската реокупация турцитѣ отъ Стоилово взели 900 брави „реквизиция”.
Селото Г ь о к т е п е въ руско-турската война е горѣло; били сѫ 400 кѫщи, изселили се та останали 140 кѫщи. На 1903 година прѣди въстанието пакъ изгорѣли до 80 кѫщи, та сега има до 100-тина кѫщи. Тогава мнозина пострадали и отъ близкото българско село Сърмашикъ та отишли и на заточение въ Беаскале и Синопъ 24 души. Други имало затворени и осѫдени въ Одринскитѣ затвори. Вълчо Петковъ, родомъ отъ Сърмашикъ, сега кръчмаръ въ Гьоктепе, съ когото се запознахъ, тогава е лежалъ въ Одринъ шесть мѣсеца въ затворъ, а два негови брата били убити като въстаници. Той самъ е билъ четникъ въ четата на Кирилъ войвода.
Въ селото на видно мѣсто е имало казарма, въ която турцитѣ държали много войска. Тя е изгорѣла въ въстанието и сетнѣ пакъ я направили. Въ селото сега тъй сѫщо има бѣжанци.
Фотографирахъ кѫщи и типове отъ селото.
№ 12. Село Стоилово (Малкотърновско, къмъ стр. 84).
№ 13. Село Стоилово (Малкотърновско, къмъ стр. 84).
№ 14. Село Гьоктепе (Малкотърновско, къмъ стр. 84).
84
