Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

10. Люлебургаско и Бабаескийско

 

 

Въ Люлебургаска околия е имало българи, като не смятаме 20-тина сѣмейства патриярхисти българи, само въ селото  С а т к ь о й.

 

Жителитѣ на  С а т к ь о й, чисто българско село (184 с.), още при нахлуването на турцитѣ избѣгали най-напрѣдъ въ Лозенградъ. Когато българскитѣ власти ги връщали назадъ, тѣ не се рѣшили да се върнатъ, и като чули, че турцитѣ наистина идатъ, заедно съ българскитѣ власти прѣминали границата. Сега Сатъкьовци се намиратъ отъ часть въ Варненско, отъ часть въ Айтошко, а нѣкои и по Бургаско къмъ Барабунаръ.

 

Гърцитѣ въ Люлебургаско бѣха малочислени. Отъ часть стоятъ още въ града Люлебургасъ, а отъ селата Ахметъ-бей, Мюсимли и Чифликкьой сѫ вече дигнати.

 

Българитѣ отъ Бабаескийско можали отъ часть о врѣме да избѣгатъ, а нѣкои останали да сподѣлятъ сѫдбата на другитѣ тракийски българи, именно да прибератъ хранитѣ за турцитѣ за да бѫдатъ слѣдъ това изгонени. Ексархиститѣ отъ  Д о к у з ю к ъ,  Е н и м а х л е  и  К а р а и у с л и  (послѣдното е смѣсено съ турци) сега се намиратъ пръснати по българска Тракия. Не зная, какво е станало съ патриархиститѣ въ селото Карахалилъ и Куфалджа.

75

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]