Разорението на Тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година

Л. Милетичъ

 

 

1. Българското население въ Тракия до 1912 година

 

 

Като говоримъ за турска Тракия до 1912 год., разбираме областитѣ на бившия Одрински виляетъ, който бѣше раздѣленъ на шесть санджака (окрѫга): Одрински, Лозенградски, Галиполски, Родостенски, Дедеагачски и Гюмурджински. Западната граница на виляета вървѣше отъ Бѣло море по рѣка Места та по границата на Неврокопско и Разложко до старата българска граница. Одринскиятъ виляетъ граничеше съ Цариградския виляетъ източно отъ гр. Чорлу. Виляетътъ бѣ раздѣленъ на 32 каази (околии). [1]

 

Българското население, размѣсено съ турци и гърци, бѣ пръснато по цѣлия виляетъ, гдѣ повече, гдѣ по-малко. Само въ 7 каази (Султанерийска, Мидийска, Еджеабадска, Мирефтенска, Шаркьойска и Родостенска) е нѣмало що годѣ значително число българско население, като не изключваме, разбира се, и патриярхиститѣ българи, униятитѣ и помацитѣ. Трѣбва да прибавимъ и българитѣ отъ Цариградския виляетъ, чиито селища — на брой 22 — захващатъ източно отъ Чорлу, прѣкрачатъ виляетската граница и достигатъ до Чаталджанскитѣ укрѣпления, а двѣ-три дори и прѣхвърлятъ оттатъкъ. [2]

 

 

1. Въ  О д р и н с к и я  с а н д ж а к ъ  влизаха каазитѣ: Одринска, Димотишка, Ортакьойска, Мустафапашенска, Кърджалийска, Хавсенска и Узункюприйска.

 

Въ  Л о з е н г р а д с к и я  с а н д ж а к ъ: Лозенградска кааза, Малко-Търмовска, Василиковска, Люлебургаска (Бабаескийска), Визенска и Мидийска.

 

Въ  Г а л и п о л с к и я  с а н д ж а к ъ: Галиполска кааза, Кешанска, Шаркьойска, Еджеабадска и Мирефтенска.

 

Въ  Р о д о с т е н с к и я  с а н д ж а к ъ: Родостенска кааза, Малгарска, Хайреболска и Чорленска.

 

Въ  Д е д е а г а ч с к и я  с а н д ж а к ъ: Дедеагачска кааза, Софлийска и Иноска.

 

Въ  Г ю м у р д ж и н с к и я  с а н д ж а к ъ: Гюмурджинска кааза, Скечанска, Рупчоска, Ахърчелебийска, Егридерска, Дардерска и Султанерийска.

 

2. Вж. по-подробно за тѣхъ въ съчинението на д-ра П. Орѣшковъ, „Българскитѣ села въ околностьта па Цариградъ” (печат. въ Списание на Българската Академия, кн. VIII, 1914 г.).

 

8

 

Както изобщо за Турция, така и за Одринския виляетъ нѣмаме точна статистика на населението по народности. Отъ общото число на цѣлото население на виляета, което къмъ 1912 година, крѫгло взето, не е било поввече отъ 1,000,000 души, чисто турското население заема най-много 400 хиляди, така че българитѣ, гърцитѣ и малкото количество други народности (арменци, гагаузи, евреи, арнаути, власи, цигани) достигатъ до 600 хиляди души, отъ които българи (заедно съ помацитѣ) сѫ, крѫгло взети, до 300 хиляди, а гърци — до 200 хиляди (вж. за това и стр. 298).

 

Т. Карайовевъ въ съчинението си „Материали за изучаване на Одринския виляетъ” (печатано въ Минист. Сборникъ, т. XIX.) изчислява цѣлото население на виляета по турски салнамета отъ 1898 год. и по частни (ексархийски) данни на 997,482 души, отъ които 480,981 турци, като счита, обаче и помацитѣ заедно съ тѣхъ, а помацитѣ сами К. ги смѣта споредъ указанията на Ст. Шишковъ до 120 хиляди души. Числото на помацитѣ и сега Ст. Шишковъ за Одринския виляетъ изкарва на 131,445 жители (вж. съчинението „Помацитѣ въ тритѣ български области Тракия, Македония и Мизия, Пловдивъ 1914, стр. 15). Като вземемъ въ съображение, че Карайовевъ счита българитѣ въ Одринския виляетъ безъ помацитѣ до 212,884, а гърцитѣ 253,250 души, мисля, че може още по-сигурно да подържаме, че българското население, считайки наедно ексархисти, патриярхисти и помаци, въпрѣки усиленото му и постоянно намаляване слѣдъ 1878 год. (вж. по долу стр. 278) не е било на 1912 по-малко отъ 300 хиляди, както се каза по-горѣ. Въ края на книгата прилагамъ и подробенъ статистиченъ прѣгледъ на българското население въ бившия Одрински виляетъ.

 

Не само по числото на жителитѣ българското население въ Одринския виляетъ трѣбва да поставимъ на първо мѣсто слѣдъ турското, но и по числото на селищата, понеже  б ъ л  г а р и т ѣ  с ѫ  п р ъ с н а т и  н а й – м н о г о  п о  с е л а т а,  в ъ  м н о г о  с л у ч а и  с м ѣ с е н и  и  с ъ  т у р ц и  и  с ъ  г ъ р ц и, докато напротивъ гърцитѣ сѫ многочислени тъкмо по градоветѣ и паланкитѣ. Само помашкитѣ селища въ виляета се изчисляватъ на 207 (вж. и Ст. Шишковъ, цитув. съч.). Гѫсто населено помашко население има главно въ каазитѣ

 

9

 

Дьовленска (Рупчоска), Ахърчелебийска, Дарѣдерска, Егридерска и Гюмурджинска — съ 151 село; въ Кърджалийско има до 13 села, въ Димотишко и Ортакьойско по едно село, въ Узункюприйско 11 села и най-сетнѣ още въ Бабаескийско, Хайреболско, Кешанско, Еноско, Софлийско и Скечанско все по 2 до 7 села, всичко 32 села.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]